Ето това е то животът :)))
Надежда за бъдещето...
Щастие без повод...
Минало незабравимо...
Да минеш под дъгата...
И да бъдеш верен на себе си!
Оооооооооооо дааа!!! :))))))))
вторник, 20 май 2008 г.
Живот, живот...
Живеем в абсурдни времена...
Имаме рекордно висока инфлация от години насам.
Заплатите ни са най-ниски в целия Европейски съюз.
Въпреки плоския данък, който влезе в сила от началото на годината.
За капак ЕС се кани да ни изхвърли, не сме слушкали достатъчно. То нали имаше една стара шега, че където България влезнела...
А спестяванията в банките растели...
Младите хора в страната нямали цели. Което не е сякаш съвсем така. А може би е...
Аз знам, че нищо не знам :))) И аз като древния мъдрец...
На моменти си мисля, че сънувам. Това, което ни се случва, не може да е истина.
Не говоря за трафика, за чистотата, за човешкото в човека...
Днес продавачката в магазина щеше да ме набие, че и отварям работа...
Ама хората са казали: "Залудо работи, залудо не стой". И ние българите или строго се придържаме към тази мъдрост, или бягаме от нея като дявол от тамян. Или оставяме да ни товарят като магарета и си траем, или сакън да не ни накарат да свършим нещо...
За българските работодатели... или добро, или нищо. Щото то всъщност май чужденците са по-лоши и от българите :)))
Така си живеем ние безметежно, ден да мине, друг да дойде. А животът си минава...
И все пак - добрата новина е, че идва лято. Време за море, любов... и още нещо :)))
Наслаждавайте се на живота, въпреки всичко!
сряда, 7 май 2008 г.
Празниците са хубаво нещо
Всички обичат празниците. Или почти всички...
А тази година имахме невероятния късмет да почиваме добре още през май. На мен ми се събраха цели 11 почивни дни (взех си двата работни между празниците отпуска, както направи целокупният български народ). И мога да кажа, че съм много доволна.
Само дето днес малко трудно влизам в ритъм, но утре ще съм ок вече :)))
Та през тези празници успях за пореден път да се убедя колко прекрасна страна имаме. И колко малко я ценим и пазим.
Ходихме на Дряновския манастир. За мен това е един от най-прекрасните ни манастири - обкръжен е от природа, за каквото някои велики страни биха дали мило и драго... Има прекрасна река с няколко водопадчета, а малко над манастира е пещерата Бачо Киро с приказни сталагмити и сталактити. Няма начин човек да не изпадне в унес и изумление от майката природа.
И сред цялата тази неповторима прелест се валят фасове, пластмасови бутилки от минерална вода, кенове от бира и какво ли още не... Търговци продават сувенири и какви ли не боклуци в опит да изкарат "някой лев". Но какво да се прави - пазарна икономика!
За моя радост на Царевец беше чисто и подредено, може би защото валеше дъжд, дори хора нямаше почти, та успяхме на спокойствие да разгледаме.
Ако някой не е ходил на място, до което не се стига с кола, няма питейна вода и има един единствен постоянен жител - е аз видях такова. Като човек, роден в голям град и живеещ в още по-голям, винаги съм се възхищавала на планината и нейната природа. Но това, което видях, не може да бъде описано с думи. Калта, която газихме около километър, е ниска цена за това, което предстоеше да видим и усетим.
"Селото" се намира встрани от пътя за прохода Хаинбоаз. Има-няма 5-6 къщички високо в балкана. Няма баня, тоалетна или питейна вода. Често дори и ток няма... Но си има име - Бижевци! Табела няма, но за какво ли им е?!
На това място човек без да иска осъзнава някои истини и се замисля за живота и неговия смисъл...
Ако някой не е бил на такова място - нека отиде. Няма да съжалява!
А тази година имахме невероятния късмет да почиваме добре още през май. На мен ми се събраха цели 11 почивни дни (взех си двата работни между празниците отпуска, както направи целокупният български народ). И мога да кажа, че съм много доволна.
Само дето днес малко трудно влизам в ритъм, но утре ще съм ок вече :)))
Та през тези празници успях за пореден път да се убедя колко прекрасна страна имаме. И колко малко я ценим и пазим.
Ходихме на Дряновския манастир. За мен това е един от най-прекрасните ни манастири - обкръжен е от природа, за каквото някои велики страни биха дали мило и драго... Има прекрасна река с няколко водопадчета, а малко над манастира е пещерата Бачо Киро с приказни сталагмити и сталактити. Няма начин човек да не изпадне в унес и изумление от майката природа.
И сред цялата тази неповторима прелест се валят фасове, пластмасови бутилки от минерална вода, кенове от бира и какво ли още не... Търговци продават сувенири и какви ли не боклуци в опит да изкарат "някой лев". Но какво да се прави - пазарна икономика!
За моя радост на Царевец беше чисто и подредено, може би защото валеше дъжд, дори хора нямаше почти, та успяхме на спокойствие да разгледаме.
Ако някой не е ходил на място, до което не се стига с кола, няма питейна вода и има един единствен постоянен жител - е аз видях такова. Като човек, роден в голям град и живеещ в още по-голям, винаги съм се възхищавала на планината и нейната природа. Но това, което видях, не може да бъде описано с думи. Калта, която газихме около километър, е ниска цена за това, което предстоеше да видим и усетим.
"Селото" се намира встрани от пътя за прохода Хаинбоаз. Има-няма 5-6 къщички високо в балкана. Няма баня, тоалетна или питейна вода. Често дори и ток няма... Но си има име - Бижевци! Табела няма, но за какво ли им е?!
На това място човек без да иска осъзнава някои истини и се замисля за живота и неговия смисъл...
Ако някой не е бил на такова място - нека отиде. Няма да съжалява!
Здравейте!
И ето дойде денят, в който и аз като всички млади, образовани и в крак с модата хора реших да си направя блог. Както се казва по-добре късно, отколкото никога :)))
Напоследък ме е обхванало желанието да пиша... Като ученичка имах такъв талант. Учителката ми по философия много хареса есето ми на тема "Ние влизаме и не влизаме в една и съща река, сме и не сме" и искаше да ме изпраща на конкурс по философия. Само дето искаше да напиша още едно есе, а мен нещо ме домързя... По принцип не съм такъв човек, много съм изпълнителна и стриктна, но животът се опитва да ме промени... Може би артистичната ми половина надделява над практичната и изпълнителната :))
Ами пожелайте ми успех! До нови срещи!
Напоследък ме е обхванало желанието да пиша... Като ученичка имах такъв талант. Учителката ми по философия много хареса есето ми на тема "Ние влизаме и не влизаме в една и съща река, сме и не сме" и искаше да ме изпраща на конкурс по философия. Само дето искаше да напиша още едно есе, а мен нещо ме домързя... По принцип не съм такъв човек, много съм изпълнителна и стриктна, но животът се опитва да ме промени... Може би артистичната ми половина надделява над практичната и изпълнителната :))
Ами пожелайте ми успех! До нови срещи!
Абонамент за:
Публикации (Atom)