Ех, пак празници идват...
Хубаво нещо са празниците. Колко народ в Европа ни завижда за тия 6 почивни дни :) Е, вярно ще поработим малко повече след това, но отработването не е съвсем нормален работен ден.
Така че, радвайте се, почивайте, пътувайте, пък както казваше великата Скарлет; "За това ще мисля утре".
То ние и без това сме станали малко като циганите - ядем, пием и се веселим като за последно.
Е вярно, криза е, ама това все пак не значи, че идва краят на света :)
Днес за пореден път бях изумена от младежите на България. Пътувах в градския транспорт и се опитвах като европейците да чета книга. Качи се групичка момчета. Държаха се абсолютно просташки, викаха, блъскаха се, чисти гаменчета. След като те слезнаха се качиха няколко момиченца. Не знам на каква възраст бяха, но видимо на не повече от 13-14 години. През цялото време си говореха коя с кого ходела, какви прически си правели, как се късало с гадже и др. под. Бяха гримирани и лакирани.
Искрено ми се иска да вярвам, че младото поколение не е само това! Че има и други интереси. Че тая страна има някакво бъдеще. И надявам се - не такова!!! Въпреки моите наблюдения и разочарования.
Много искам да греша, много!
четвъртък, 30 април 2009 г.
сряда, 22 април 2009 г.
Борба
Всички сме учили в училище стихотворението на Ботев "Борба". И все пак рядко се замисляме, колко гениално всъщност е то. И колко актуално...
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Чета (най-после стигнах до нея...) книгата на Роберто Савиано "Гомора". Невероятна книга, препоръчвам я горещо.
Та се сетих за стихотворението на Ботев, за живота ни и за това, как всичко се повтаря... Нищо не се губи, само се трансформира! А ние продължаваме да се надяваме някой месия да промени живота ни и нас самите...
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде...
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
"Богат е", казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост... Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря -
"Бой се от бога, почитай царя!"
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
"Боже, помилуй - грешен съм азе",
думай, моли се и твърдо вярвай -
бог не наказва, когото мрази...
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби - зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец...
Ще викнем ние: "Хляб или свинец!"
Чета (най-после стигнах до нея...) книгата на Роберто Савиано "Гомора". Невероятна книга, препоръчвам я горещо.
Та се сетих за стихотворението на Ботев, за живота ни и за това, как всичко се повтаря... Нищо не се губи, само се трансформира! А ние продължаваме да се надяваме някой месия да промени живота ни и нас самите...
понеделник, 20 април 2009 г.
Великден
Христос воскресе! Отново е Великден! Светлина и топлина нека има във всеки дом през тези празнични дни!
В събота карах до Старозагорските минерални бани и обратно. Прибрахме се благополучно :)))
Това са майка и татко.
В неделя ходихме на къщата на бащата на Боби в с. Бижевци в Балкана. Жестоко!!! Тъкмо стигнахме и отпра такъв дъжд... Та какво да се прави - ядене, пиене и сладки приказки. След дъжда обаче беше приказно! Тихо, спокойно, птички пеят, абе приказка...
Карах до там и обратно. На връщане беше голям зор, защото всички бяха приятно подпийнали, стана тъмно, а за капак заваля и пороен дъжд... Беше доста страшничко, нищо не се виждаше, но се справих някак само с един загубен тас, защото дупките бяха адски...
Видяхме хамелеон по пътчето надолу... Много красиво животинче :)
Днес ходихме набързо до село и хоп - следобяд обратно в София...
В събота карах до Старозагорските минерални бани и обратно. Прибрахме се благополучно :)))
Това са майка и татко.
В неделя ходихме на къщата на бащата на Боби в с. Бижевци в Балкана. Жестоко!!! Тъкмо стигнахме и отпра такъв дъжд... Та какво да се прави - ядене, пиене и сладки приказки. След дъжда обаче беше приказно! Тихо, спокойно, птички пеят, абе приказка...
Карах до там и обратно. На връщане беше голям зор, защото всички бяха приятно подпийнали, стана тъмно, а за капак заваля и пороен дъжд... Беше доста страшничко, нищо не се виждаше, но се справих някак само с един загубен тас, защото дупките бяха адски...
Видяхме хамелеон по пътчето надолу... Много красиво животинче :)
Днес ходихме набързо до село и хоп - следобяд обратно в София...
неделя, 12 април 2009 г.
Цветница
Честит празник!
Цветница е един от най-красивите празници. Особено в ден като днешния. Аз имам сантимент към него не само, защото съм родена на Цветница преди 32 години. Не само защото дядо ми носеше хубавото българско име Цветан и до преди няколко години имахме и семеен повод за празнуване. А и защото Цветница е символ на надеждата и новото начало...
Ето малко снимки от манастира "7-те престола", в който ходихме днес. Намира се в Ботевградския балкан, голяма красота!
Облегната до това огромно дърво чувствах такова спокойствие... не ми се помръдваше, но уви, трябваше да освободя терена и за другите желаещи да се увековечат до него :)
Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Измерец. Манастирът, с официално име “Света Богородица”, е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Тъй като разстоянието от София е 86 км, Седемте Престола е популярна дестинация за разходка през уикенда.
Въпреки че трудно може да се определи точното време, по което е създаден манастира, историци смятат, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през 14-ти век. Според повечето от тях, Светата обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на Западна България (включваща не само Софийския и Видински регион, а и цялата северна част на страната). Бива разположена в близост до римска крепост, малко останки от която (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
В двора на манастира.
Храмът "Рождество Богородично"
Нещо като мини етнографски музей
През 1737 султан Махмуд, наречен от българите “Безбожния”, нарежда разрушаването на много манастири и църкви. Такава участ сполетява и Седемте престола и той бива изравнен със земята. След Руско-Турската война през 1769 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит
издава указ, който позволява на подчинените християни да упражняват своята вяра и съответно да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкия манастир е реконструиран и върнат към живота от двама братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стою от Троян. През 1848 г. Отец Христофор основава килийно училище, като един от учителите става самият той. След завършването на обучението учениците стават учители, свещеници или общественици.
Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.
Както повечето български манастири, Седемте престола е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това, комплекса също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. Сравнително малкия двор веднага впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Храмовата чудотворна се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен “Хоро”, по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина.
Очин дол - комплекс "Дядо Йоцо гледа"
Туристическият комплекс "Дядо Йоцо гледа" е решен интересно в архитектурно отношение. В началото на парка, сред озеленена красива площ, е разположена построената във възрожденски стил механа "Дядо Йоцо", съхранила традициите на Очин дол.
Предстои изграждането на хотел и етнографски музей.
Трите сгради ще затвърдят красив вътрешен двор с калдъръм и цветя.
Де ли е българското?... Във Виена, както каза Коце :)
Паметникът на Дядо Йоцо се намира на най-обгледното място – голяма, естествена канара, деляща разстоянието между селото и Искъра.
Цветница е един от най-красивите празници. Особено в ден като днешния. Аз имам сантимент към него не само, защото съм родена на Цветница преди 32 години. Не само защото дядо ми носеше хубавото българско име Цветан и до преди няколко години имахме и семеен повод за празнуване. А и защото Цветница е символ на надеждата и новото начало...
Ето малко снимки от манастира "7-те престола", в който ходихме днес. Намира се в Ботевградския балкан, голяма красота!
Облегната до това огромно дърво чувствах такова спокойствие... не ми се помръдваше, но уви, трябваше да освободя терена и за другите желаещи да се увековечат до него :)
Осеновлашкият манастир, известен повече като Седемте престола, се намира в живописна част на северна Стара Планина, в полите на връх Измерец. Манастирът, с официално име “Света Богородица”, е построен в красивата долина на сравнително малката река Габровница. Тъй като разстоянието от София е 86 км, Седемте Престола е популярна дестинация за разходка през уикенда.
Въпреки че трудно може да се определи точното време, по което е създаден манастира, историци смятат, че той датира от Второто българско царство, приключило с падането на България под османско владичество през 14-ти век. Според повечето от тях, Светата обител е построена по време на управлението на Петър Делян, цар на Западна България (включваща не само Софийския и Видински регион, а и цялата северна част на страната). Бива разположена в близост до римска крепост, малко останки от която (части от каменна стена) и днес могат се видят след като се поеме по стръмна пътека, започваща от манастира. Днешната порта на Седемте престола е взета именно от тези останки.
В двора на манастира.
Храмът "Рождество Богородично"
Нещо като мини етнографски музей
През 1737 султан Махмуд, наречен от българите “Безбожния”, нарежда разрушаването на много манастири и църкви. Такава участ сполетява и Седемте престола и той бива изравнен със земята. След Руско-Турската война през 1769 г. и подписаното мирно споразумение, султан Абдул Меджит
издава указ, който позволява на подчинените християни да упражняват своята вяра и съответно да строят църкви и манастири. Тогава Осеновлашкия манастир е реконструиран и върнат към живота от двама братя свещеници – Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стою от Троян. През 1848 г. Отец Христофор основава килийно училище, като един от учителите става самият той. След завършването на обучението учениците стават учители, свещеници или общественици.
Освен историческите данни, има и отделна легенда за създаването на манастира. Според нея, Седемте престола е основан от 7 боляра (или 7 братя според алтернативна версия на легендата), откъдето идва и името на Светата обител. Смята се, че 7-те боляра идват от Бесарабия през 11-ти век и се заселват в Балкана с техните семейства. Установяването им в тези земи е свързано и с възникването на 7 села в близост до манастира – Осеновлак, Огоя, Оградище, Буковец, Лесков Дол, Желен и Лъкатник.
Както повечето български манастири, Седемте престола е ограден от висок каменен зид, а църквата е разположена в средата на вътрешния двор. Освен това, комплекса също включва и камбанария, и две перпендикулярни жилищни сгради, голямата част от които са стаи за посетители. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с дървено и метално клепала – последното е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. Сравнително малкия двор веднага впечатлява посетителите със своята добре поддържана градина с много цветя, цъфтящи храсти и стари дървета, едно от които е едновековна секвоя. Църквата от своя страна е не по-малко впечатляваща с уникалния си дизайн от седем отделни олтара – нещо, което няма еквивалент в друг български храм. Четирите основни олтара образуват кръст и са отделени от главната зала с вътрешни стени. Други два са в близост до вратата и са още по-изолирани – до тях се стига през малките входове на 2 параклиса. Последният, 7-ми олтар, е непосредствено срещу входа на църквата. Всеки престол всъщност представлява отделен параклис със собствени стенописи и иконостас и е посветен на български светец. Храмовата чудотворна се нарича Рождество Богородично и се смята, че е донесена от п-в Атос от Отец Гаврил по времето на създаване на манастира. Освен престолите, впечатление прави и масивния полюлей наречен “Хоро”, по който се забелязват изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Всички стенописи в църквата са на повече от сто години. Манастира има и собствена библиотека, която съдържа стари православни книги, включително една подарена от руска императрица Екатерина.
Очин дол - комплекс "Дядо Йоцо гледа"
Туристическият комплекс "Дядо Йоцо гледа" е решен интересно в архитектурно отношение. В началото на парка, сред озеленена красива площ, е разположена построената във възрожденски стил механа "Дядо Йоцо", съхранила традициите на Очин дол.
Предстои изграждането на хотел и етнографски музей.
Трите сгради ще затвърдят красив вътрешен двор с калдъръм и цветя.
Де ли е българското?... Във Виена, както каза Коце :)
Паметникът на Дядо Йоцо се намира на най-обгледното място – голяма, естествена канара, деляща разстоянието между селото и Искъра.
събота, 11 април 2009 г.
Пролетта дойде
Пролетта дойде в цялата си прелест! Дърветата се покриха с всевъзможни цветчета, ароматизирайки всичко наоколо и давайки подслон на птичките, които пеят тия дни така оглушително, сякаш им е за последно...
И така ето няколко прекрасни снимки, направени днес в Борисовата градина в София :)
Прекрасна нова беседка, дано има повече такива...
Някои даже сладолед ядоха :)
Ех че съм порасналааааааааа :)))))
Опити за имитиране на манекенките... ама с маратонките нещо не ни се получи котешката походка :)
И така ето няколко прекрасни снимки, направени днес в Борисовата градина в София :)
Прекрасна нова беседка, дано има повече такива...
Някои даже сладолед ядоха :)
Ех че съм порасналааааааааа :)))))
Опити за имитиране на манекенките... ама с маратонките нещо не ни се получи котешката походка :)
четвъртък, 9 април 2009 г.
Бургас и морето
3-ти април 2009 г., гр. Бургас
Събудих се ужасно скапана и с мисълта - остарях с още една година.
Станах рано, излязох, разходих се по двете главни улици на Бургас. Хората метяха - очевидно нямат проблем с боклука за разлика от София. Беше чистичко, спретнато, приятно. Чайките се рееха в небето и въпреки, че гъстата мъгла ми пречеше да ги видя, аз ги чувах. И осъзнах, че аз съм на морето. Като никога толкова рано през годината аз бях на морето :) Усещах морския въздух и не можех да се примиря с мисълта, че съм била в Бургас и не съм видяла морето.
И отидох да го видя...
Небето и морето се преливаха едно в друго, синьо-сиви, обгърнати от бялата пелерина на падналата мъгла... А наоколо - Морската градина и хора, които се разхождаха и си бъбреха весело... В 8 ч. сутринта, време, по което софиянци се борим с главоболието и/ или задръстванията, пробивайки си път до работното място, бургазлии се разхождаха из Морската градина, по плажа или ведро отиваха на работа.
Уви, времето ми беше много малко, както обикновено, и трябваше да тръгвам. Телефонът зазвъня, заваляха поздравления за рождения ден...
Благодаря на всички, които се обадиха, както и на онези, които ме пропуснаха, но знам, че ме обичат! Ако дори само една стотна от пожеланията ви се сбъднат, ще бъда най-здравата, най-щастлива, най-успялата и най-обичана жена на света!
Още веднъж - благодаря!
понеделник, 6 април 2009 г.
За здравето и здравеопазването
Тая тема ми е една от любимите.
1. Защото за съжаление често боледувам;
2. Защото да си болен в България е равносилно на ходене по мъките;
3. Защото в крайна сметка няма нищо по-важно от здравето...
Тази сутрин ми се наложи отново да посетя моя личен лекар. Отново пред кабинета му имаше порядъчно количество болни, отново порядъчно си изчаках реда около час и половина, отново се наслушах на неволите на обикновените хора. Това не било държава, лекарствата скъпи, никакво отношение към хората, пък в Гърция не било така.
Да, уважаеми българи, не само в Гърция не е така. В нито една от останалите страни членки на ЕС няма такова унижение, на каквото са подложени болните в България! Приятелка на майка ми влезна в болница в петък. До неделя не беше зачислена на храна. Тя какво, да ляга да мре от глад ли?! То на другите им давали варени картофи за вечеря и сирене и хляб за закуска, белким оздравеят с таз силна питателна храна. Така се грижи нашето здравеопазване за хората. Да не говорим за липсата на профилактика. Ами че то ако отидеш без оплаквания на лекар, ще те помислят за луд, дори да се абстрахираме от факта, колко време и пари ще загубиш, за да си направиш изследванията, от които "нямаш нужда"...
И така, скъпи сънародници, молете се да сте здрави! Че болен и беден е страшна диагноза в страната на вечната здравна реформа...
А всъщност може, и по-иначе може... Ама няма кой!
1. Защото за съжаление често боледувам;
2. Защото да си болен в България е равносилно на ходене по мъките;
3. Защото в крайна сметка няма нищо по-важно от здравето...
Тази сутрин ми се наложи отново да посетя моя личен лекар. Отново пред кабинета му имаше порядъчно количество болни, отново порядъчно си изчаках реда около час и половина, отново се наслушах на неволите на обикновените хора. Това не било държава, лекарствата скъпи, никакво отношение към хората, пък в Гърция не било така.
Да, уважаеми българи, не само в Гърция не е така. В нито една от останалите страни членки на ЕС няма такова унижение, на каквото са подложени болните в България! Приятелка на майка ми влезна в болница в петък. До неделя не беше зачислена на храна. Тя какво, да ляга да мре от глад ли?! То на другите им давали варени картофи за вечеря и сирене и хляб за закуска, белким оздравеят с таз силна питателна храна. Така се грижи нашето здравеопазване за хората. Да не говорим за липсата на профилактика. Ами че то ако отидеш без оплаквания на лекар, ще те помислят за луд, дори да се абстрахираме от факта, колко време и пари ще загубиш, за да си направиш изследванията, от които "нямаш нужда"...
И така, скъпи сънародници, молете се да сте здрави! Че болен и беден е страшна диагноза в страната на вечната здравна реформа...
А всъщност може, и по-иначе може... Ама няма кой!
Абонамент за:
Публикации (Atom)