Миналия петък попътно се отбихме за няколко часа в град Елена. От много време се канехме да отидем и ето, съдбата ни предостави тази възможност. Съвсем неподготвени (нетипично за мен ;-), озовахме се в Елена. Оставихме колата и попитахме един мъж къде е центърът. Изненадан, той попитай кой от двата центъра сме търсели - единият бил ей-там (и посочи с ръка в едната посока), а другият - малко по-нататък. След това "подробно" описание тръгнахме по главната улица и само след няколко минути се озовахме в "единия център" - площад "Христо Ботев".
Умрели от глад, седнахме в първата механа, която ни попадна пред очите. Хапнахме вкусно и решихме да разгледаме градчето. Продължихме по главната.
Спуснахме се към реката. Озовахме се срещу модерен хотелски комплекс точно до храма "Рождество на Пресвета Богородица".
От другата страна на реката ни блъсна следната гледка:
Продължихме покрай реката. Сякаш времето беше спряло някъде през 19-ти век. Калдъръмени улички, стари къщи, повечето безлюдни, дворове, в които не е стъпвал човешки крак от години, врати, отдавна неотключвани...
Улица "Крайбрежна" :-)
Когато баща ми видя снимките, ме попита учудено, защо съм снимала тези порутени къщи. Аз му отговорих, че снимам това, което виждам...
Качих няколко от снимките в социалните мрежи и една колежка попита, кое е това тъжно място. Да, наистина тъжно място, в което човек има усещането за безнадеждност, но и за безвремие. За славна история, но не и за светло бъдеще.
Завъртяхме се в кръг и се озовахме отново на централния площад, където този път успяхме да видим поставената там схема на града с неговите забележителности.
Продължихме по главната улица към туристическата част на града. Минахме покрай Общината и стигнахме до "Бакаловата къща", в която се намира туристическият център. Пред него има друга схема на града заедно с някои от легендите за създаването на Елена. А пред къщата не устоях да щракна ето това:
Продължихме по стръмната улица нагоре до Попниколовата къща, паметник на културата, който в момента е уреден като Музей по палеонтология към Софийския университет. От Попниколовата къща тръгнахме по уличката вляво от нея, минахме покрай училището и стигнахме до Часовниковата кула от лявата ни страна, а от дясната - "Даскалоливницата".
В архитектурно-историческия комплекс "Даскалоливница" могат да бъдат разгледани (с малко повече късмет) църквата "Успение на Пресвета Богородица", вкопаната църква "Свети Никола", първото класно училище "Даскалоливница" и "Камбуров хан".
Носталгичното есенно настроение ни беше завлядяло изцяло...
Часовниковата кула е символът на град Елена. Изградена е през 1812 година от неизвестен еленски майстор. Камбаната е изливана в Габрово, а мястото й е така избрано, че да се вижда и чува от всяка част на града.
От Елена тръгват редица туристически маршрути в Еленския балкан, който е прекрасен.
На връщане минахме покрай картина, изобразяваща една от легендите за произхода на името на град Елена.
Купихме се сирене и кашкавал в едно магазинче и с лека тъга потеглихме през Твърдишкия проход към Стара Загора. Ех, Балкана...
Всяка последна събота на октомври в Елена има празник на еленския бут. И ако се чудите защо се казва така, не е, защото е от елен ;-) Защото е от Елена, да :-) Дали да не отидем?
