Вроцлав се намира в Югозападна Полша, недалеч от границата с Германия. Чехи, германци, поляци... различни държави са властвали на това прекрасно място през вековете. Градът е разположен на река Одер и има почти 120 моста. Населението надхвърля 600 000 жители, голяма част от които са млади хора, тъй като Вроцлав има над 120 000 студенти. Богато изобилие от католически катедрали, строени в готически стил, както и запазеният и неотдавна реставриран за посещението на папа Йоан Павел II ("нашият папа", както му казват поляците) централен площад, са сякаш от някакво друго време... от време извън времето.
Множество легенди разказват поляците за историята и паметниците в града си. Като например легендата за този фонтан...
Живял едно време беден студент. След успешно взет изпит, студентът толкова се зарадвал, че отишъл да полее успеха в кръчмата. Заиграл се на карти, но в живота няма пълно щастие - загубил и бил принуден да даде всичките си дрехи. Така той си тръгнал гол и бос от кръчмата. След време студентът станал известен човек, замогнал се и наредил да направят този фонтан, за да увековечи времето, когато е бил млад, гол и бос, но пълен с надежди.
Друга история ни връща във времето, когато поляците са се борили срещу комунистическия режим в страната. "Оранжевата революция" или "Революцията на джуджетата" датира от началото на 80-те години на миналия век. Валдемар Фидрих събира група съмишленици, които искат да се борят срещу системата не само със стачки, но и с дадаистки хепънинги, с усмивка и любов. Те изписват местата и часовете на своите акции по стените на сградите, а ако до сутринта сведенията са изтрити от властващите, някой от групата рисувал на мястото им джудже. Хората оставали с чувството, че джуджетата замазват надписите и се грижат за чистотата и красотата на града - свободен от враждебни слова.
Днес джуджетата са над 100 като спомен за онези дни, но и като туристическа атракция.
Оказа се, че и във Вроцлав има мост, на който влюбените заключват своите надежди за вечна любов в малко катинарче.
Този мост води към Острова на катедралите. В самото му начало на стената виси семпла черно-бяла снимка, която напомня за разрухата от Втората световна война.
Есен на Острова на катедралите...
И още една прекрасна снимка на багрите на есента.
Усещам се някак меланхолично и романтично... Затова се връщам в реалността с две снимки на прекрасни ястия, които опитах във Вроцлав.
Чудесен град, бих отишла с голямо удоволствие и като турист там.
А, забравих да кажа, че след въпросната командировка не само психическото, но и физическото ми състояние бяха чувствително по-добре ;-)
