През третия от четирите почивни дни около националния празник 3 март се натоварихме на колата и потеглихме към Трявна. С тези цени на горивата в момента е грехота човек да не мръдне някъде ;-) Имахме кратка дискусия дали да бъде Трявна или Елена, но в крайна сметка този път спечели Трявна. След около час и половина път навлязохме в покрайнините на градчето. Те по нищо не намекват за възрожденския му дух. Освен това някаква сграда беше наскоро разрушена (или поне така изглеждаше) и навяваше тъга, каквато навяват повечето български малки градове, в които е имало живот преди време, но поради някаква причина градът тъне в разруха, а хората го напускат. Като стана дума за хората, Трявна има по официални данни от преброяването през 2011 година 9 426 жители. През 1985 година броят е бил 12 909 души. Това ми напомня на сензацията на 20 век - 8-милионният българин... Малко се отплеснах, връщам се в Трявна.
Запазената възрожденска архитектура и културното наследство на Трявна привличат множество туристи. Гарантирам, че в събота имаше мноооооооооого туристи! От тях чак не се виждаше архитектурата...
Площад „Дядо Никола“ е най-значимият, уникален и единствен в България цялостно запазен Възрожденски площад – ансамбъл с прочутата часовникова кула на града, датираща от 1814 година.
От дясно на площада е Славейковото школо.
Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи.
Трявна е известна и с художествената си школа, възникнала през Възраждането. Струва си да се види Даскаловата къща с двете слънца на ученика и учителя (майсторът Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца) на таваните. Невероятни са!
Този път ние прекарахме повече време пред къщата в правене на снимки на Жакито - голямата ми племенница. С деца забележителностите остават на заден план.
В Трявна може и добре да се похапне.
Да се пие кафе на пясък (или "кафе с пясък", както се обърка Жаки :-)
Да се запали свещ в построената според легендата през 12 век църква Св. Архангел Михаил.
Да си закачиш мартеничката на цъфнало в началото на март дръвче.
Да пиеш вода на любовната чешма (когато има вода в нея).
Може да пиеш и белгийска бира в бирарията на центъра. Този път пропуснахме... заложихме на кефето на пясък.
Или пък да не правиш нищо. Само италианците ли го могат нищоправенето?! ;-)
И нещо интересно, което прочетох в свободната енциклопедия:
Тревненска гъбена чорба
Тревненци се гордеят, че от начина на приготвяне на тази чорба е произлязъл изразът „прост като гъбена чорба“. Тя се приготвя от няколко вида горски гъби. Прибавят се само ориз (фиде), лук, тарос (естрагон), смлян черен пипер и сол на вкус. От смесването на няколкото вида гъби се получава много пикантен гъбен аромат, който се запазва именно от липсата на много подправки. Не се използва никаква мазнина.
Това е тя, Трявна. Горда с миналото и с взор към бъдещето.
