От известно време се забавляваме с книгата на Ерик Уайнър "География на блаженството". Авторът се опитва да покаже разбирането за щастие на различни народи по света, като разказите са изпълнени с много хумор и типично американско мислене. В книгата има интересни констатации и още по-интересни размисли за щастието, но и за начина на живот на народите. Та един от въпросите, които се поставят, е какво би избрало едно дете и какво - един възрастен: шоколад или душевен мир? Няма да кажа мнението на автора. Но ето моето:
За децата е ясно, няма какво да коментираме :-) В наши дни децата едва ли не се закърмват с шоколад. Доказано е, че те реагират още в утробата на вкуса на шоколада, защото той е нещо специално, а вкусът на сладкото е предпочитан пред повечето други. Нищо чудно, че малките деца толкова обичат шоколад. Друг е въпросът, как можем да ги научим да се хранят здравословно и с възможно по-малко (не казвам без) шоколад.
Но как стои въпросът при възрастните? Каква част от тях се замисля за своя душевен мир? Как да постигнеш нещо, което не е ценно за теб и не осъзнаваш? Не е ли по-лесно да си купиш един шоколад, да си пуснеш поредния сериал и да я караш ден за ден, като всички останали? В нашето забързано и трудно ежедневие колко от нас осъзнават нуждата от душевен мир? И как се постига този душевен мир? Познавате ли някой, който го е постигнал? Струва си да се опита... Или пък не?
Ще завърша с един цитат от книгата, който много ми хареса:
"Животът е съчетание от свобода и съдба, като красотата му е в това, че не знаем кое какво е".
