Отново е Коледа

Коледа е!

Първата Коледа на Анди - моят син. И нашата първа Коледа с него.
Никога няма да забравя как гледаше с отворена уста лампичките на елхата. Как показваше с ръчички колко голям ще стане, вперил поглед в елхата. Как след поредната атака най-накрая успя да свали една от шоколадовите играчки и започна да я разглежда с любопитство и задоволство. Как седеше безпомощен на леглото с вдигнати ръчички, докато каките му го обсипваха с подаръците от Дядо Коледа. Всъщност, почти се разплака от олелията около него... Как се опитваше да докопа някоя от сладките, които току-що бяхме украсили с кака Жака. Как яде боб на Бъдни вечер и баница на Коледа. Как изпълваше сърцата ни с любов и благодарност за това, че го има.

Преди година посрещнахме Коледа в очакване на раждането на нашето момченце. Тихо, спокойно, на диванчето, в гледане на Коледни филми и концерти. Беше ми тежко, леко изнервено от неизвестното (раждането), дори леко скучно. Всички си бяха заминали по родните места, за да бъдат със семействата си за празника. Очакването растеше с всеки изминал ден. Но детето си имаше план. Следвайки го неотложно, то ни остави също така тихо и спокойно за последен път да посрещнем новата година. Изчака да отминат имените дни и бавно и полека ни показа, че вече е решило да се запознае с мама и тате. Съвсем скоро ще празнуваме неговия първи рожден ден...
Измина една незабравима година. Да не кажа безпаметна, заради малкото сън и голяма доза неадекватност от моя страна. През тази една година родих, научих се да не спя и въпреки това да продължа да съществувам, страдах и се радвах. Изпитах върховно щастие, но и неистово отчаяние. Оцелях. И вярвам, че най-доброто предстои.
Очаквам новата година година да бъде още по-добра и вълнуваща. Пожелавам за цялото си семейство здраве, много радост и емоции. Парата е осигурена - падна ми се и от питката на Бъдни вечер, както и от Коледната баница. Късмет на всички!

Нов живот - ново начало...

Блогът завива рязко в друга посока или иначе казано, следва самия живот. Става дума за една много важна и дълго очаквана промяна в моя живот: да стана мама.
Точно на европейския ден на майката миналата година научихме благата вест, че чакаме дете. Това беше толкова хубаво, че чак трудно за вярване. Лекарката потвърди. След всеки преглед казваше: "дотук добре". Което ми звучеше като: "не бързай да се радваш, винаги има какво да се обърка". Но за щастие не само, че нищо не се обърка, ами изкарах една мечтана бременност. Без повръщане, без качване на излишни килограми и разни там капризи относно промяна на вкусовете или хранителните навици. Ходих си на работа до 45 дни преди термина, отидохме дори на море лятото в Гърция, сменихме квартирата, защото хазяйката реши да продава спешно апартамента.
И така, през нощта на най-снежния ден на най-снежната зима - 10-ти януари 2017 година на бял свят се появи Андрей. Въпреки заветните ми 39 години успях да родя естествено бебе с размер 52 см и 3850 кг тегло. Не мога да опиша чувството! Наистина моето бебе беше най-хубавото! :-) В този момент моят живот се промени. Завинаги.
След известни мъки с кърменето и спането, сега си имаме едно прекрасно, усмихнато и добре ядящо бебе на 4 месеца и 21 дни.
Пожелавам на всички, които искат да имат дете, да им се сбъдне мечтата възможно по-скоро! Всичко си струва! За някои неща се чака по-дълго, докато им дойде времето. Но... когато - тогава.

Шоколад или душевен мир?

От известно време се забавляваме с книгата на Ерик Уайнър "География на блаженството". Авторът се опитва да покаже разбирането за щастие на различни народи по света, като разказите са изпълнени с много хумор и типично американско мислене. В книгата има интересни констатации и още по-интересни размисли за щастието, но и за начина на живот на народите. Та един от въпросите, които се поставят, е какво би избрало едно дете и какво - един възрастен: шоколад или душевен мир? Няма да кажа мнението на автора. Но ето моето:
За децата е ясно, няма какво да коментираме :-) В наши дни децата едва ли не се закърмват с шоколад. Доказано е, че те реагират още в утробата на вкуса на шоколада, защото той е нещо специално, а вкусът на сладкото е предпочитан пред повечето други. Нищо чудно, че малките деца толкова обичат шоколад. Друг е въпросът, как можем да ги научим да се хранят здравословно и с възможно по-малко (не казвам без) шоколад.
Но как стои въпросът при възрастните? Каква част от тях се замисля за своя душевен мир? Как да постигнеш нещо, което не е ценно за теб и не осъзнаваш? Не е ли по-лесно да си купиш един шоколад, да си пуснеш поредния сериал и да я караш ден за ден, като всички останали? В нашето забързано и трудно ежедневие колко от нас осъзнават нуждата от душевен мир? И как се постига този душевен мир? Познавате ли някой, който го е постигнал? Струва си да се опита... Или пък не?
Ще завърша с един цитат от книгата, който много ми хареса:
"Животът е съчетание от свобода и съдба, като красотата му е в това, че не знаем кое какво е".

1-ви април в Скопие

Слушали сме доста вицове за македонците от рода на: "Видиш ли Скопие, видял си всичко!", "Не е светът малък, Македония е голяма" и какво ли още не... Смеехме се на грандоманските проекти на съседите, докато не ги видяхме. Тогава ни стана леко тъжно. Защо ли?! Заради безумното разхищение. Заради болните мозъци. Заради кощунственото изопачаване на историята. Заради болното национално самочувствие и жестоката пропаганда. Заради всичко това и много повече... При всички случаи, друго си е да се види.
Много бяхме слушали, гледали, чели. Но реалността се оказа по-шеметна и от най-дръзките ни представи. Вижте за какво говоря!

Скопие си има своя Триумфална арка, почти като тази в Париж. На централния площад се извисява гигантска статуя на Александър Велики, пардон - Македонски. На река Вардар са направени два моста, които много приличат на Карловия мост в Прага. Но тъй като Македония е велика, Скопие има не един, а два моста със статуи на велики личности, дали своя принос за развитието на Македония. Мост на цивилизациите в Македония се казва единият, до другия така и не стигнахме. Не ми се мисли какво има вътре и как са наречени експонатите в гигантския Археологически музей, който се извисява в края на Моста на цивилизациите!

Има един стар каменен мост на Вардар. Камен мост е символ на Скопие и дори е изобразен на герба на столицата.

Музей на Холокоста

От другата страна на Вардар е мюсюлманският квартал.

Скопската чаршия

В този квартал хапнахме вкусно. Когато дойде време да си платим се оказа, че нашият сервитьор липсва. Не след дълго разбрахме къде е.

Отивайки нагоре към Калето се натъкнахме на вълна от мюсюлмани, които току-що бяха приключили с молитвата си. Беше леко плашеща гледка!

Малко снимки от старата част на града.

А въпросното Кале е една зидарийка с добра гледка към града. Ако имате излишно време, можете да се качите и до там. Но определено не е нещо, което да си струва да се види. Според мен поне.

Едно интересно заведение :-)

На 1-ви април в Македония честваха някакъв празник, Априлиада. Децата бяха маскирани и гримирани и навсякъде имаше празнични програми с песни и танци.

В Скопие има Къща-музей на Майка Тереза. И тя била родом от Скопие.

Автобусите са почти като тези в Лондон, със сигурност различни от тези в София.

И малко пролетно настроение с тези прекрасни скопски лалета.

Един ден в Трявна

Съберат ли се няколко почивни дни, затопли ли се времето и на човек му идва настроение да пътува. Не е толкова важно колко надалеч и къде точно. Важно е самото пътуване. Смяната на мястото, компанията, емоциите. Защото дойде време за трупане на нови спомени...
През третия от четирите почивни дни около националния празник 3 март се натоварихме на колата и потеглихме към Трявна. С тези цени на горивата в момента е грехота човек да не мръдне някъде ;-) Имахме кратка дискусия дали да бъде Трявна или Елена, но в крайна сметка този път спечели Трявна. След около час и половина път навлязохме в покрайнините на градчето. Те по нищо не намекват за възрожденския му дух. Освен това някаква сграда беше наскоро разрушена (или поне така изглеждаше) и навяваше тъга, каквато навяват повечето български малки градове, в които е имало живот преди време, но поради някаква причина градът тъне в разруха, а хората го напускат. Като стана дума за хората, Трявна има по официални данни от преброяването през 2011 година 9 426 жители. През 1985 година броят е бил 12 909 души. Това ми напомня на сензацията на 20 век - 8-милионният българин... Малко се отплеснах, връщам се в Трявна.

Запазената възрожденска архитектура и културното наследство на Трявна привличат множество туристи. Гарантирам, че в събота имаше мноооооооооого туристи! От тях чак не се виждаше архитектурата...

Площад „Дядо Никола“ е най-значимият, уникален и единствен в България цялостно запазен Възрожденски площад – ансамбъл с прочутата часовникова кула на града, датираща от 1814 година.

От дясно на площада е Славейковото школо.

Къщите в архитектурния резерват са запазили автентичния си вид с резбарските работилници и дюкяни, а покривите са с каменни плочи.

Трявна е известна и с художествената си школа, възникнала през Възраждането. Струва си да се види Даскаловата къща с двете слънца на ученика и учителя (майсторът Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца) на таваните. Невероятни са!

Този път ние прекарахме повече време пред къщата в правене на снимки на Жакито - голямата ми племенница. С деца забележителностите остават на заден план.

В Трявна може и добре да се похапне.

Да се пие кафе на пясък (или "кафе с пясък", както се обърка Жаки :-)

Да се запали свещ в построената според легендата през 12 век църква Св. Архангел Михаил.

Да си закачиш мартеничката на цъфнало в началото на март дръвче.

Да пиеш вода на любовната чешма (когато има вода в нея).

Може да пиеш и белгийска бира в бирарията на центъра. Този път пропуснахме... заложихме на кефето на пясък.

Или пък да не правиш нищо. Само италианците ли го могат нищоправенето?! ;-)

И нещо интересно, което прочетох в свободната енциклопедия:

Тревненска гъбена чорба
Тревненци се гордеят, че от начина на приготвяне на тази чорба е произлязъл изразът „прост като гъбена чорба“. Тя се приготвя от няколко вида горски гъби. Прибавят се само ориз (фиде), лук, тарос (естрагон), смлян черен пипер и сол на вкус. От смесването на няколкото вида гъби се получава много пикантен гъбен аромат, който се запазва именно от липсата на много подправки. Не се използва никаква мазнина.

Това е тя, Трявна. Горда с миналото и с взор към бъдещето.