Отново е Коледа

Коледа е!

Първата Коледа на Анди - моят син. И нашата първа Коледа с него.
Никога няма да забравя как гледаше с отворена уста лампичките на елхата. Как показваше с ръчички колко голям ще стане, вперил поглед в елхата. Как след поредната атака най-накрая успя да свали една от шоколадовите играчки и започна да я разглежда с любопитство и задоволство. Как седеше безпомощен на леглото с вдигнати ръчички, докато каките му го обсипваха с подаръците от Дядо Коледа. Всъщност, почти се разплака от олелията около него... Как се опитваше да докопа някоя от сладките, които току-що бяхме украсили с кака Жака. Как яде боб на Бъдни вечер и баница на Коледа. Как изпълваше сърцата ни с любов и благодарност за това, че го има.

Преди година посрещнахме Коледа в очакване на раждането на нашето момченце. Тихо, спокойно, на диванчето, в гледане на Коледни филми и концерти. Беше ми тежко, леко изнервено от неизвестното (раждането), дори леко скучно. Всички си бяха заминали по родните места, за да бъдат със семействата си за празника. Очакването растеше с всеки изминал ден. Но детето си имаше план. Следвайки го неотложно, то ни остави също така тихо и спокойно за последен път да посрещнем новата година. Изчака да отминат имените дни и бавно и полека ни показа, че вече е решило да се запознае с мама и тате. Съвсем скоро ще празнуваме неговия първи рожден ден...
Измина една незабравима година. Да не кажа безпаметна, заради малкото сън и голяма доза неадекватност от моя страна. През тази една година родих, научих се да не спя и въпреки това да продължа да съществувам, страдах и се радвах. Изпитах върховно щастие, но и неистово отчаяние. Оцелях. И вярвам, че най-доброто предстои.
Очаквам новата година година да бъде още по-добра и вълнуваща. Пожелавам за цялото си семейство здраве, много радост и емоции. Парата е осигурена - падна ми се и от питката на Бъдни вечер, както и от Коледната баница. Късмет на всички!