Война на пътя

Лято е...

Сезонът на почивките, ремонтите и ... катастрофите.

Затова призовавам:

Ако сте пили - не сядайте зад волана!

Ако сре разстроени, уморени, болни или просто не се чуствате в кондиция да шофирате - не сядайте зад волана!

Ако сте със стара кола - не карайте с 200!

Ако имате нова кола - не мислете, че пътят е Ваш!

Бъдете разумни, внимателни и толерантни шофьори!

За да ни има и следващото лято...

За хората

Как хората приемат различните неща, които научават и които им се случват?

Защо предпочитат да говорят за другите вместо за самите себе си?

Как една новина може да предизика у едни радост, у други завист и дори злоба, и трябва ли да крием всичко заради хорската дребнавост и низост?

И изобщо - не можем ли да бъдем хора, да се обичаме, да обичаме природата, да се радваме на чуждото щастие и да се стремим към своето без да вредим на ближния си?...

Много малки хора има сред нас, уви... Човечета, а не хора.

Можем ли да бъдем истински щастливи или трябва да се радваме тайничко и по малко?

Вие кажете! Искрено и лично!

Българските филми

БНТ прави допитване сред народа, за да определи 50-те любими български филма по случай 50-ата си годишнина. Похвално! Подкрепям идеята с две ръце!

Повече за инициативата на: http://bgfilmi.bnt.bg/

Призовавам всички, които обичат българските филми, да гласуват за любимите си 5! Аз вече го направих, макар да се затрудних доста в ограничаването им само до 5. :)))

Бих се радвала да прочета вашите коментари, мнения и всичко, което ви минава през главата като чуете темата български филми. Невероятният успех на ДВД колекцията на в. "24 часа" - "Златни български филми", част от която бях и аз в ролята си на бранд мениджър на вестника, за мен е доказателство, че българските филми, и особено онези, направени преди 1989 година, са едно от нещата, които ни карат да се гордеем, че сме българи.

Вчера по БНТ (къде другаде) гледах филма "А бяхме млади". Много бях слушала за него, но не бях имала възможността да го гледам. Добре ме предупреждаваше майка ми да не го гледам, защото е много тежък, но аз нали съм си инат - не я послушах. Любознателността ми надделя за пореден път! :) Филмът е от 1960 година. Без дистанциооно в ръка човек трудно би го изгледал (музиката е силна, говорът е тих). На места лентата аха да се скъса. НО! Така, както ревах на този филм, съм ревала на малко други, и то предимно български. Може би съм твърде сантиментална, а може би филмът е направен прекалено добре. През далечната 1960! Повечето мои познати не са били родени, родната ми майка е била едва на 5...

Някои неща нямат възраст. Някои български филми ще надживеят не само хората, учавствали в тяхното създаване. Те ще се превърнат в класика, която ще служи като пътеводна светлина за поколенията. Филми като "Време разделно", който колкото и пъти да гледам не намалява въздействието си (като резултат няколко нощи не спя обикновено); "Крадецът на праскови", "Осъдени души", "Всичко е любов", "Козият рог" те пренасят в друго измерение. Ще спомена и някои от невероятните комедии като"Дами канят" (с невероятния Стефан Данаилов), "С деца на море", "Оркестър без име", "Таралежите се раждат без бодли", "Изпити по никое време", "Топло" и много други, които ме разсмиват по-добре и по-истински от който и да е холивудски хит. А историческите ни филми - за Аспарух, Борис, Симеон и всички останали велики исторически личности, несъмнено са в пъти по-добри от модерните екранизации на тема Троя, Рим и др. под.

В заключение мога да кажа - гледайте филмите! Ще ви харесат!