Как хората приемат различните неща, които научават и които им се случват?
Защо предпочитат да говорят за другите вместо за самите себе си?
Как една новина може да предизика у едни радост, у други завист и дори злоба, и трябва ли да крием всичко заради хорската дребнавост и низост?
И изобщо - не можем ли да бъдем хора, да се обичаме, да обичаме природата, да се радваме на чуждото щастие и да се стремим към своето без да вредим на ближния си?...
Много малки хора има сред нас, уви... Човечета, а не хора.
Можем ли да бъдем истински щастливи или трябва да се радваме тайничко и по малко?
Вие кажете! Искрено и лично!
1 коментар:
и аз си задавам тези въпроси често...
Публикуване на коментар