петък, 26 септември 2008 г.

Ето и от Будапеща

На хубавия син Дунав (не е никак син, ами си е като блато, но че е красив спор няма)





Парламентът денем


И нощем...


Да, не е никак лошо в Будапеща…

Няколко съвсем пресни снимки от Виена

В парка на Дунав, ужасно време, миналата неделя



В една типично австрийска сладкарница до Хофбург ядох нещо… нямам думи, вижте и може да добиете някаква представа.




Прословутият паметник на Моцарт в Бурггартен



Карлскирхе

Малко снимки от Румъния

Оперетният театър



Театърът в Букурещ



Площадът на революцията и сградата на университета. На това място през 1990 година се поизбиха румънците и сложиха край на управлението на Чаушеску в страната.



Концертната зала. В градинката има направен от храсти роял с пианист до него, много красиво. Изобщо в Румъния обичат да правят какво ли не от храсти, интересно е.



А това е прословутият дворец на Чаушеску. От него започва една невероятна улица с шадравани и пешеходни и велоалеи, такъв разкош… И в същото време, докато са правени тези красоти, хората са умирали от глад…



Къщата на свободното слово, гледана от един невероятен парк, в който има лодки, кафета във водата, спортни площадки и какво ли още не. Красота!



Ммммм, тук хапвам домашно приготвена торта в Орада, градче почти на границата с Унгария. Беше невероятно вкусна!



Орада

четвъртък, 25 септември 2008 г.

Ох това гадно време…

Днес времето във Виена отново е ужасно. Вали дъжд, и то онзи, типичният за Виена – не вали, ами пръска, колкото да ти скапе настроението. Отвратително време, ей.

Мен ме е обзела явно есенната депресия.

На всичкото отгоре съм надебеляла. Всички ме предупреждаваха, че в „тези държави”, т.е. на запад от рая (разбирай България), дори от въздуха се дебелее. На мен не ми се вярваше, ама на – истина било! Аз не че стоя гладна де, ама все пак, хапвам си като в България, но то тия боклуци тука… Малко остана, още около 2 месеца, в България ще трябва да влизам във форма (точно декември не виждам как ще стане тая работа, ама нейсе…). Макар че като се погледна такава една апетитна… Поне вече имам обяснение защо тук всички са дебели.

На 4-ти октомври ще има дълга нощ на музеите във Виена, а никой не може да дойде да обикаляме заедно. Много тъпо, сама не ми се ходи, но в краен случай… Не е за изпускане предложението. И въобще… не си е работа да обикаляш сам. Но пък е такава красота, нямам думи. Не бих пропуснала нищо!

Едната колежка в офиса е много мила, бях и казала, че съм ходила на кулата на Дунава, но нямаше места. Днес ми даде билет за намаление за лифта на кулата. Беше наистина много мило, но тя си е такава. Така че има надежда, австрийците все пак са една идея поне по-дружелюбни от немците например…

вторник, 23 септември 2008 г.

Концерт на Мадона във Виена

Довечера във Виена ще има концерт на Мадона. Очаква се невиждано шоу, което ще продължи около 2 часа. Концертът е събитие за града. Нетърпението на почитателите на поп кралицата е огромно, сякаш витае във въздуха. Новината е във всички медии. Малко смущаващо е времето, но… То и при нас за концерта на Металика беше доста студено и дъждовно, доколкото си спомням. Тези от вас, които ходиха, със сигурност помнят по-добре от мен и могат да споделят.

Между другото скоро видях в едно списание снимка на дъщерята на Мадона – ми тя голяма станала вече, на ръст е почти колкото майка си… Как бързо минава времето… Иначе не е кой знае каква хубавица, но има интересно излъчване. Да, децата растат, ние стареем, такъв е животът.

понеделник, 22 септември 2008 г.

Будапеща

В Будапеща сигурно е много хубаво, когато не вали. За съжаление аз имах лошия късмет да попадна там точно миналата седмица, когато след цяла седмица адски горещини дойде направо зимата. Беше ми ужасно студено, все бях си бях взела есенни, а не зимни дрехи и обувки, а и полетът беше в 6 сутринта, което за мен си е истински кошмар. Праз нощта не можах да спя, за да не би да не чуя будилника и да си пропусна самолета, че тогава…

Както и да е, полетът си беше съвсем наред. На летището в Будапеща чакахме цял час за багажа, нямам обяснение защо, след което всичко в куфара ми се оказа порядъчно мокро… Вечерта само си мислех как по-бързо да се добера до банята и до леглото.

През следващите дни все пак успях да видя малко от града. А градът си е супер, има си всичко. Дунав го разделя на две – Буда и Пеща, като Буда е старинната част, в която се намира замъкът. На Дунава има общо 8 моста, които нощно време изглеждат приказно. Парламентът е прекрасен, унгарците твърдят, че е вторият по красота след този в Лондон… Напълно възможно, на мен много ми допада този готически стил.

Храната в Унгария е невероятна. Порциите са огромни, а кухнята е превъзходна. Ще спомена само рибената чорба, която ядохме в едно ресторантче в Буда, както и боб чорбата, която пробвах в един джаз клуб, отново в Буда… Станах истинско прасе в тая Унгария, добре, че беше за кратко… То там всички са закръглени, но вече знам защо! Абе в Буда си е много добре.

Прословутото Токайско вино се оказа някакъв блудкав сладникав бял ликьор (от който след това боляла глава…). Пробвах някакво червено вино, което ми препоръчаха, но не останах възхитена. Ракията става – лека е, като за мен, особено като е само 20 гр., толкова е малката там, ако искаш да си поръчаш едно голямо по български трябва да си вземеш 5 малки и те гледат като алкохолик… То това и в Австрия е същото де…

Та така. Надявам се вече другата седмица да кача малко снимки от Букурещ и Будапеща, че те се трупат, ама като забравих пак кабела в България…

петък, 12 септември 2008 г.

В София

Прибирам се в София за уикенда. :))) Много се радвам. Надявам се да успея да се видя с всички…

Другата седмица – Будапеща, живот и здраве…

четвъртък, 11 септември 2008 г.

Почти като у нас

Тази сутрин бяхме в сутрешното шоу на най-голямото австрийско радио – Ö3. Въпросното радио има около 45% пазарен дял, което на фона на мощната конкуренция си е истинско постижение. Намира се на много красиво място близо до Икономическия университет във Виена, сред сградите на мнозина други медии, вкл. на най-популярния австрийски вестник. Въобще прекрасен район.

Та видяхме на живо студиото и най-вече водещия на сутрешното им шоу, който е голяма звезда в страната – голям шегаджия и невероятен чаровник е този г-н Кратки. Мдааааааа :))

В студиото направо ми се зави свят – такава техника, такова чудо не бях виждала. Здраво работят хората, не си губят времето. И коктейлът, и презентацията бяха много стилни. Абе добре са си тука във Виена :))

Аз се канех да ходя на Деня на отворените врати в БНТ, ама няма как да стане, предвид стечението на обстоятелствата (имам предвид физическата ми липса от София…).

Надявам се, че скоро и ние ще се научим и ще започнем да си вършим работата професионално, ползотворно и срещу подобаващото достойно заплащане. Всъщност това до голяма степен зависи от нас, нали?

понеделник, 8 септември 2008 г.

Wien & Bukarest

Така, нямах време да си напиша коментарите за Виена. Мисля, че снимките са достатъчно красноречиви, но все пак. Виена е един прекрасен град. Е, не колкото Рим, но все пак е прекрасна. Все още не съм видяла всичко, но се надявам, че и това ще стане. Търпение му е майката…

Всичко тук е спокойно и уредено. Първото, което ти се набива на очи, е градският транспорт. За не повече от 40 мин. се стига от която и да е до която и да е точка на града. А като големина е почти колкото София. Метрото работи от 5 сутринта до 12 – 12,30 през нощта. Такситата са скъпи, градският транспорт също не е много евтин, но си струва.

Магазините работят до 19.00 ч. през седмицата (някои до 19.30, а през определени вечери и до 22 ч. – може да се случи веднъж седмично най-много!), в събота – до 18 ч, в неделя се почива. Дрехите, обувките, козметиката са дори по-евтини от България, затова пък плодовете, зеленчуците, услугите са доста по-скъпи, да не говорим, че лично на мен австрийската кухня никак не ми допада… Но въпрос на вкус, както се казва.

Центърът е невероятен. Доста има за гледане и за разказване, но най-изумена бях от двореца Шьонбрун с всичките му екстри – е дори само заради него си струва човек да посети Виена.

Времето във Виена е много хубаво. Почти постоянно духа вятър, но иначе е топло, като в София, дори горещо през този уикенд.

За Виена друг път повече…

Сега малко за Румъния, където бях миналата седмица. Никога не съм си мечтала да отида там, но ето, че така се случи. И честно казано, София е поне 10 пъти по-хубава и по-уредена от Букурещ. Така че българи, гордейте се със столицата си!

Задръстванията в Букурещ са просто умопомрачителни. Ако си мислите, че движението в София е кошмар – отидете в Букурещ и ще си промените мнението. Нямат централна градска част с пешеходна зона и т.н., както си подобава на една столица, иначе сградите са интересни. Дворецът на Чаушеску не е за пропускане – като го види човек, както и улицата с шадраваните и всички сгради край нея, в които понастоящем се помещават разни министерства и други институции, а на времето са били жилищни сгради за верните му хора, и изведнъж сякаш става ясно, защо този човек завърши така трагично. Имат и цял площад на революцията, точно до университета. Цените са много високи, заплатите не чак толкова. Въпреки всички изследвания, които показват, колко са добре в Румъния, не останах с такова впечатление. Ами ние сме си по-хубави… И хората ни, и столицата ни, дори движението ни е по-уредено…

Снимки от Румъния – в най-скоро време.