Будапеща

В Будапеща сигурно е много хубаво, когато не вали. За съжаление аз имах лошия късмет да попадна там точно миналата седмица, когато след цяла седмица адски горещини дойде направо зимата. Беше ми ужасно студено, все бях си бях взела есенни, а не зимни дрехи и обувки, а и полетът беше в 6 сутринта, което за мен си е истински кошмар. Праз нощта не можах да спя, за да не би да не чуя будилника и да си пропусна самолета, че тогава…

Както и да е, полетът си беше съвсем наред. На летището в Будапеща чакахме цял час за багажа, нямам обяснение защо, след което всичко в куфара ми се оказа порядъчно мокро… Вечерта само си мислех как по-бързо да се добера до банята и до леглото.

През следващите дни все пак успях да видя малко от града. А градът си е супер, има си всичко. Дунав го разделя на две – Буда и Пеща, като Буда е старинната част, в която се намира замъкът. На Дунава има общо 8 моста, които нощно време изглеждат приказно. Парламентът е прекрасен, унгарците твърдят, че е вторият по красота след този в Лондон… Напълно възможно, на мен много ми допада този готически стил.

Храната в Унгария е невероятна. Порциите са огромни, а кухнята е превъзходна. Ще спомена само рибената чорба, която ядохме в едно ресторантче в Буда, както и боб чорбата, която пробвах в един джаз клуб, отново в Буда… Станах истинско прасе в тая Унгария, добре, че беше за кратко… То там всички са закръглени, но вече знам защо! Абе в Буда си е много добре.

Прословутото Токайско вино се оказа някакъв блудкав сладникав бял ликьор (от който след това боляла глава…). Пробвах някакво червено вино, което ми препоръчаха, но не останах възхитена. Ракията става – лека е, като за мен, особено като е само 20 гр., толкова е малката там, ако искаш да си поръчаш едно голямо по български трябва да си вземеш 5 малки и те гледат като алкохолик… То това и в Австрия е същото де…

Та така. Надявам се вече другата седмица да кача малко снимки от Букурещ и Будапеща, че те се трупат, ама като забравих пак кабела в България…