Дяволът носи PRADA

Най-после успях да гледам и този култов филм...

Бях чувала много противоречиви отзиви за него - от "ужасно тъп" до "страхотен". Разни хора, разни идеали...

Аз се чувствах, сякаш филмът беше правен за мен. И изведнъж осъзнах, че всъщност аз съм много доволна и щастлива от живота и съдбата си! Явно наистина всеки си има съдба. И дори да не го осъзнаваме, ние си вървим по пътя - понякога труден, понякога приятен, но това си е НАШИЯТ ПЪТ!!!

Някои казват, че всеки сам определя живота си. Това е така, но и не е така. Дано всеки намери онова, което дава смисъл на живота му, както и сили да върви и да се бори с всички сили за него. А когато човек много, ама мноооооого силно иска нещо, то обикновено става. Само внимавайте какво си пожелавате! Защото понякога връщане назад няма...

Спомени...

Тази вечер си качвах снимките от разните дискове на лаптопа. Та като нахлуха едни спомени в мен...

Лятото на 2007-а година. Едно прекрасно изживяване в съседна Гърция! Жега, узо, страхотна компания, красота, спокойствие, глътка въздух на фона на напрегнатото ежедневие... За жалост твърде кратко. Но хубавите неща може би именно затова са толкова хубави, защото са кратки и ни се случват рядко...

2008-а година. Смяна на работата още през януари. Прекрасни колеги, интелигентни и разбрани шефове, въобще обръщане и на обстановката, и на сферата на дейност на 180 градуса! Имало и такова нещо в България! Но... Дианка си е Дианка! И тъй като тя винаги търси нещо ново, динамично, пълно с предизвикателства - август отново смяна на работата.

И тя намери онова, което търсеше... :)))

Румъния, Виена, Унгария, Виена, Чехия, Виена, Словения...... ааааааааааах Словения, Виенааааааааааа, моята любима, прекрасна, незабравима и за съжаление така далечна Виена...

Декември 2008. Връщането в България, мизерията, простотията, проблемите, но и семейството, приятелите...

Определено не мога да се оплача от липса на емоции през последната година. Хубаво беше. Иска ми се да вярвам, че най-доброто все пак предстои.

Уви така стоят нещата

Днес беше прекрасен ден. Грееше слънце, работата спореше повече от обикновено.

След работа минах малко по магазините, а след това отидохме на едно мероприятие, организирано от бивши колеги.

Странно е как се държат хората с тези, с които са работили дълги години наред, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година... Някои разбира се са си същите. Но други... Едни се правят, че не те познават. Други се опитват къде от любопитство, къде от разни други подбуди да разберат сегашното ти положение. Пък може нещо полза да имат от теб, знае ли се, криза е, не трябва да се пропускат възможности... Абе интересно нещо са бившите колеги :)))

Когато човек е работил години наред на едно място, той волю или неволю оставя част от себе си там. Част от мечтите си, голяма част от времето си, част от надеждите си, много познати, а понякога и повече от познати. А защо не и късче от сърцето си... Първата работа е като първата любов - за нея винаги остава местенце някъде в сърцето.

Бенджамин Бътън

Гледах филма "Странният случай с Бенджамин Бътън". Страхотен филм! Препоръчвам го горещо на всички! Скоро не бях гледала подобно нещо... Дълъг е, но всяка секунда си струва! А Брад Пит е простооооооооо... без думи...

Пролет иде

Днес настъпва астрономическата пролет. Макар времето навън никак да не е пролетно, пролетта идва. С нея и надеждите за край на кризата, за разчистване на боклука в София и за повече усмивки.

Безработицата се увеличава. Работодатели намаляват заплати. Движението в столицата става все по-нетърпимо. Такситата нямали клиенти, маршрутките въпреки задушевната атмосфера в тях също реват, че нямат хора. Ресторантите и магазините се оплакват от намаляване на приходите. А хората... ми те както обикновено понасят тихо, спокойно, самотно неволите. Е, и по-лошо има, пък по-добри времена все някой ден ще дойдат.

София не стана Виена, но пък кой знае, може България да стане Австрия... Чудеса стават!