Днес беше прекрасен ден. Грееше слънце, работата спореше повече от обикновено.
След работа минах малко по магазините, а след това отидохме на едно мероприятие, организирано от бивши колеги.
Странно е как се държат хората с тези, с които са работили дълги години наред, ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година... Някои разбира се са си същите. Но други... Едни се правят, че не те познават. Други се опитват къде от любопитство, къде от разни други подбуди да разберат сегашното ти положение. Пък може нещо полза да имат от теб, знае ли се, криза е, не трябва да се пропускат възможности... Абе интересно нещо са бившите колеги :)))
Когато човек е работил години наред на едно място, той волю или неволю оставя част от себе си там. Част от мечтите си, голяма част от времето си, част от надеждите си, много познати, а понякога и повече от познати. А защо не и късче от сърцето си... Първата работа е като първата любов - за нея винаги остава местенце някъде в сърцето.
1 коментар:
haresvam napisanoto.i su suglasna s teb.
Публикуване на коментар