Играч или човек

В последно време се нагледах на човешки реакции.

Продължавам да недоумявам, защо хората се държат по даден начин, но се опитвам да го приемам. Опитвам се... Но не винаги успявам.

Защо, когато подадеш ръка на някого, той ти обръща гръб? Защо, когато отбягваш даден човек, засилваш интереса му към скромната си личност? Защо не обичаме онези, които ни обичат, и не помагаме на тези, които ни се притичат на помощ в най-трудните моменти от живота ни? Защо отвръщаме на доброто с безразличие, а на безразличието - с нескрит интерес?

Не разбирам защо се случват някои неща, но както се казва, нищо не се губи в природата. А онова, което не ни убива, ни прави по-силни...

Само дето понякога губиш увереността, че вървиш в правилната посока. Как го беше казал великият Дамян Дамянов: "Човекът е такъв. И инакъв. Двоен. Като двойна театрална маска. Като себе си."

А животът е един...

"Който играе - печели. Който не играе - не печели".

"Това е толкоз просто и логично" ...