След дълго канене снощи най-после отидох на йога. Курс за начинаещи, т.е. за мен :) Първи урок!
Мога да го препоръчам най-горещо! Невероятна релаксация! А като видите как изглежда девойката, която води курса... Излъчва спокойствие, уравновесеност, хармония, и при това е в страхотна физическа форма. Какво повече може да иска човек?! :)
вторник, 27 октомври 2009 г.
понеделник, 26 октомври 2009 г.
Мъж = Кавалер?
Тази сутрин в автобуса ме провокира една случка, която за пореден път ме убеди, до колко сме свикнали с неджентълментското поведение на мъжете в нашата мила родина...
Качват се мъж и жена. Жената вижда приятелка и се насочва към нея, при което аха да пресече пътя на един мъж. Той й посочва с ръка, че й дава път да мине. В същото време тя прави абсолютно същото...
Снощи в едно от гледаните реалитита по нашите телевизии видна българка на коментара на партньора си, че тя се опитва да го води в танца сподели, че тя е свикнала да бъде мъжът в семейството...
Всеки ден подобни случки - колкото искате. Момчетата от малки са възпитавани да мъдат мъже, да не плачат, да не бъдат чувствителни, да не показват слабост. Да се бият и да отстояват своето, с актуалните за времето средства. По-нежните, услужливи и възпитани младежи са подлагани на присмех и получават прозвища от рода на "женчо", "мамино детенце", "педал" и др. под.
Така растат нашите момчета и се превръщат в мъже, от които ние очакваме (или поне силно се надяваме) да бъдат кавалери!!!
Момчето, което носеше раницата на съседското момиче, вече е "помъдряло" и оставя жените сами да си носят торбите с покупките, те и без това така са свикнали. Онова хлапе, което приготвяше закуска на майка си и оправяше леглото й, за да не закъснее тя за работа, също вече е станало "мъж" и не може да прави повече такива неща.
Както се шегуваха двама водещи:" Не бийте жените се, привързват се по-силно..."
Темата е толкова широка и дълбока, че мога с часове да пиша по нея. Дали ние жените не сме допринесли за това "израстване" на нашите мъже? Дали всеки ден с поведението си не показваме, че въпреки всичко предпочитаме мачовците? Дали не сме станали самите ние толкова самоуверени и независими, че не даваме шанс на мъжа?...
Мили жени, предлагам да решим, какво всъщност искаме от мъжете. Защото мъжът е главата на семейстовото, но жената е вратът!
Качват се мъж и жена. Жената вижда приятелка и се насочва към нея, при което аха да пресече пътя на един мъж. Той й посочва с ръка, че й дава път да мине. В същото време тя прави абсолютно същото...
Снощи в едно от гледаните реалитита по нашите телевизии видна българка на коментара на партньора си, че тя се опитва да го води в танца сподели, че тя е свикнала да бъде мъжът в семейството...
Всеки ден подобни случки - колкото искате. Момчетата от малки са възпитавани да мъдат мъже, да не плачат, да не бъдат чувствителни, да не показват слабост. Да се бият и да отстояват своето, с актуалните за времето средства. По-нежните, услужливи и възпитани младежи са подлагани на присмех и получават прозвища от рода на "женчо", "мамино детенце", "педал" и др. под.
Така растат нашите момчета и се превръщат в мъже, от които ние очакваме (или поне силно се надяваме) да бъдат кавалери!!!
Момчето, което носеше раницата на съседското момиче, вече е "помъдряло" и оставя жените сами да си носят торбите с покупките, те и без това така са свикнали. Онова хлапе, което приготвяше закуска на майка си и оправяше леглото й, за да не закъснее тя за работа, също вече е станало "мъж" и не може да прави повече такива неща.
Както се шегуваха двама водещи:" Не бийте жените се, привързват се по-силно..."
Темата е толкова широка и дълбока, че мога с часове да пиша по нея. Дали ние жените не сме допринесли за това "израстване" на нашите мъже? Дали всеки ден с поведението си не показваме, че въпреки всичко предпочитаме мачовците? Дали не сме станали самите ние толкова самоуверени и независими, че не даваме шанс на мъжа?...
Мили жени, предлагам да решим, какво всъщност искаме от мъжете. Защото мъжът е главата на семейстовото, но жената е вратът!
четвъртък, 22 октомври 2009 г.
петък, 16 октомври 2009 г.
Дъжд и студ
Онова сивото в далечината е Витоша. :)
Студът малко понамаля днес. В офиса сутринта бяха цели 19 градуса! Но пък времето е още по-подтискащо от предните дни. Като има слънце, поне му идва настроение на човек. А тази сивота... някак тъжна е... Тежки мисли нахлуват в главата...
А трябва и да се работи... :)))
сряда, 14 октомври 2009 г.
Шарен свят
Снощи ме поздравиха по едно онлайн радио в Канкун, Мексико :) На чист (е, почти) български! :))) Емилио, благодаря ти!
На 9. ноември "Любе" имат концерт в зала 1 на НДК.
Солистката на "Кренбърис" издала солов албум "Are you listening" (2007-а, ама аз чак сега научих :) Интересен е.
Гледа ми се "Коко преди Шанел". Бил хубав. Както и "Джули и Джулия".
Днес е Петковден. Честит имен ден на всички именици! :)
Сутринта прехвърчаше сняг...
На 9. ноември "Любе" имат концерт в зала 1 на НДК.
Солистката на "Кренбърис" издала солов албум "Are you listening" (2007-а, ама аз чак сега научих :) Интересен е.
Гледа ми се "Коко преди Шанел". Бил хубав. Както и "Джули и Джулия".
Днес е Петковден. Честит имен ден на всички именици! :)
Сутринта прехвърчаше сняг...
неделя, 11 октомври 2009 г.
Моменти на щастие
Животът е труден. Понякога дори нетърпим.
Но има някои моменти, които ни дават основание да вярваме в щастието и да продължаваме напред.
Слънцето, блестящо през цветно обагрените листа на дърветата.

Полянка, цялата покрита с разноцветни листа.
Песента на птичките, предусещащи края на хубавите есенни дни. И въпреки това продължаващи да пеят.
Една невероятна детска усмивка.

Семейството.

Да сме здрави и да ценим онова, което имаме!
Но има някои моменти, които ни дават основание да вярваме в щастието и да продължаваме напред.
Слънцето, блестящо през цветно обагрените листа на дърветата.
Полянка, цялата покрита с разноцветни листа.
Песента на птичките, предусещащи края на хубавите есенни дни. И въпреки това продължаващи да пеят.
Една невероятна детска усмивка.
Семейството.
Да сме здрави и да ценим онова, което имаме!
петък, 2 октомври 2009 г.
Телепатия
Не знам дали вярвате в "тези" неща, но определено има нещо... Въпреки, че аз рядко вярвам на неща, които не мога да видя или проверя по някакъв начин :)
Вчера си мислех за една приятелка и за един приятел и днес ми се обадиха и двамата. А и с двамата не се бяхме чували дълго време... А кажете сега, че е случайност! :)
Даааааа, стават такива работи...
Вчера си мислех за една приятелка и за един приятел и днес ми се обадиха и двамата. А и с двамата не се бяхме чували дълго време... А кажете сега, че е случайност! :)
Даааааа, стават такива работи...
Абонамент за:
Публикации (Atom)