Тази сутрин в автобуса ме провокира една случка, която за пореден път ме убеди, до колко сме свикнали с неджентълментското поведение на мъжете в нашата мила родина...
Качват се мъж и жена. Жената вижда приятелка и се насочва към нея, при което аха да пресече пътя на един мъж. Той й посочва с ръка, че й дава път да мине. В същото време тя прави абсолютно същото...
Снощи в едно от гледаните реалитита по нашите телевизии видна българка на коментара на партньора си, че тя се опитва да го води в танца сподели, че тя е свикнала да бъде мъжът в семейството...
Всеки ден подобни случки - колкото искате. Момчетата от малки са възпитавани да мъдат мъже, да не плачат, да не бъдат чувствителни, да не показват слабост. Да се бият и да отстояват своето, с актуалните за времето средства. По-нежните, услужливи и възпитани младежи са подлагани на присмех и получават прозвища от рода на "женчо", "мамино детенце", "педал" и др. под.
Така растат нашите момчета и се превръщат в мъже, от които ние очакваме (или поне силно се надяваме) да бъдат кавалери!!!
Момчето, което носеше раницата на съседското момиче, вече е "помъдряло" и оставя жените сами да си носят торбите с покупките, те и без това така са свикнали. Онова хлапе, което приготвяше закуска на майка си и оправяше леглото й, за да не закъснее тя за работа, също вече е станало "мъж" и не може да прави повече такива неща.
Както се шегуваха двама водещи:" Не бийте жените се, привързват се по-силно..."
Темата е толкова широка и дълбока, че мога с часове да пиша по нея. Дали ние жените не сме допринесли за това "израстване" на нашите мъже? Дали всеки ден с поведението си не показваме, че въпреки всичко предпочитаме мачовците? Дали не сме станали самите ние толкова самоуверени и независими, че не даваме шанс на мъжа?...
Мили жени, предлагам да решим, какво всъщност искаме от мъжете. Защото мъжът е главата на семейстовото, но жената е вратът!
Няма коментари:
Публикуване на коментар