Пролетните температури навън ни накараха да забравим за известно време лошите мисли и да се порадваме сякаш за последно на слънцето и прекрасните багри на природата.
Може би заради времето, може би - не, тази година сякаш не се отделя такова внимание на това, каква дата е днес. Не искаме да мислим за миналото, за бъдещето - още по-малко. Няма минало, няма бъдеще, а има ли днес? Какво правим и накъде вървим? Сещам се за заека от Алиса, който на нейния въпрос "Как да стигна" попитал: "Кажи ми къде искаш да отидеш, за да ти кажа как да стигнеш до там".
сряда, 10 ноември 2010 г.
неделя, 17 октомври 2010 г.
Есен
Есен е.. Дъжд, студ, мъгла, проблеми с костите и ставите...
За съжаление и този октомври се оказа фатален за здравето ми. Но ще мине, и пак ще дойде, и така - първите 100 години, както казваше дядо ми...
Не това е лошото. Лошото е, когато в нас е мрачно, студено, неуютно. Когато желанията ни се разминават с възможностите. Когато всеки ден сме принудени да правим компромиси със себе си.
Няма как, есен е. Ще мине.
Идва зима. Сняг ще покрие мръсотията край нас. Шумотевицата около светлите празници ще запълни празнината в душите ни. Ще бъдем радостни и доволни от живота, ще пръснем сума-ти пари за ненужни подаръци и украси. И така. Всяка година.
Идва краят и на тази година. Още една година от календара живот. Още една година на радости и мъки. Цяла една година в търсене на себе си и щастието. Има още малко време да изпълним плана за годината. Е, дано успеем!
За съжаление и този октомври се оказа фатален за здравето ми. Но ще мине, и пак ще дойде, и така - първите 100 години, както казваше дядо ми...
Не това е лошото. Лошото е, когато в нас е мрачно, студено, неуютно. Когато желанията ни се разминават с възможностите. Когато всеки ден сме принудени да правим компромиси със себе си.
Няма как, есен е. Ще мине.
Идва зима. Сняг ще покрие мръсотията край нас. Шумотевицата около светлите празници ще запълни празнината в душите ни. Ще бъдем радостни и доволни от живота, ще пръснем сума-ти пари за ненужни подаръци и украси. И така. Всяка година.
Идва краят и на тази година. Още една година от календара живот. Още една година на радости и мъки. Цяла една година в търсене на себе си и щастието. Има още малко време да изпълним плана за годината. Е, дано успеем!
сряда, 1 септември 2010 г.
Септември е
"Отива си лятото, идва есента..."
То направо си отиде лятото! Температурите паднаха рязко, както обикновено. Но нали вече в месеца има буквата "р" - сиреч, иде студ. Той народът си го е казал. Ама кой ли го слуша народа...
Хората масово се готвят за море през предстоящите три почивни дни - ми така де, цените били паднали, пък 3 дена са си цяла отпуска...
Сифиянци бавно, но сигурно започнаха да се завръщат в голямото си село. С тях - и задръстванията. Догодина движението в София щяло било да се отпуши. Я догодина, я кой знае кога и дали...
Вече не гледам новини. Дори сутрешните блокове ... И съм си много добре :-) Ама много изнервящо действат тия новини - то нали добрата новина не е новина за българските (а и не само за тях) медии, та предимно лоши показват, ще си рече човек, брей, то толкоз ли нищо хубаво няма в нашия живот?! Че е труден - труден е, ама все пак...
Честита есен, уважаеми сънародници! Да е дълга, топла и красива! Повече усмивки, по-малко новини и повече човечност!
"И ще настане такъв живот, че само си викам дано!"
То направо си отиде лятото! Температурите паднаха рязко, както обикновено. Но нали вече в месеца има буквата "р" - сиреч, иде студ. Той народът си го е казал. Ама кой ли го слуша народа...
Хората масово се готвят за море през предстоящите три почивни дни - ми така де, цените били паднали, пък 3 дена са си цяла отпуска...
Сифиянци бавно, но сигурно започнаха да се завръщат в голямото си село. С тях - и задръстванията. Догодина движението в София щяло било да се отпуши. Я догодина, я кой знае кога и дали...
Вече не гледам новини. Дори сутрешните блокове ... И съм си много добре :-) Ама много изнервящо действат тия новини - то нали добрата новина не е новина за българските (а и не само за тях) медии, та предимно лоши показват, ще си рече човек, брей, то толкоз ли нищо хубаво няма в нашия живот?! Че е труден - труден е, ама все пак...
Честита есен, уважаеми сънародници! Да е дълга, топла и красива! Повече усмивки, по-малко новини и повече човечност!
"И ще настане такъв живот, че само си викам дано!"
понеделник, 16 август 2010 г.
Жега
Най-после дойдоха и прочутите августовски жеги!
Морската вода надхвърля 30 градуса - за пръв път в историята!
През нощта температурата на въздуха почти не пада под 22 градуса... За през деня няма да говорим, да живеят климатиците!
Лято е, поне още малко.
Да събираме топлина за студените зимни дни, защото тогава ще искаме да е горещо лято.
Уви, така е устроен човекът - винаги иска онова, което няма ...
Морската вода надхвърля 30 градуса - за пръв път в историята!
През нощта температурата на въздуха почти не пада под 22 градуса... За през деня няма да говорим, да живеят климатиците!
Лято е, поне още малко.
Да събираме топлина за студените зимни дни, защото тогава ще искаме да е горещо лято.
Уви, така е устроен човекът - винаги иска онова, което няма ...
вторник, 3 август 2010 г.
Яйлата
Яйлата е национален археологически резерват, разположен на 2 км южно от Камен бряг и на 18 км североизточно от Каварна. Представлява приморска тераса с площ 300 декара, отделена от морето от скални масиви с височина 50-60 метра.
Двукамерни тракийски гробници
В местността е открит пещерен „град“ от 101 „жилища“, датирани към 5 хилядолетие пр.н.е. В северната му част се е запазила ранно-византийска крепост от края на 5 век, с частично съхранени четири кули и една порта. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс.
В северната част на ‘Голямата Яйла’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта.
Пещерите се ползват и в наши дни - при посрещането на Джулай морнинг.
Виждате сламата върху каменното легло - за топлоизолация :-)
Името ‘Яйла’ е от тюрски произход и на български означава ‘високо пасище’.
Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб.Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.
В Националният Археологически Резерват Яйлата са регистрирани повече от 270 вида фауна.
С две думи - нямам думи! Приказка, за която малко хора са чували...
Двукамерни тракийски гробници
В местността е открит пещерен „град“ от 101 „жилища“, датирани към 5 хилядолетие пр.н.е. В северната му част се е запазила ранно-византийска крепост от края на 5 век, с частично съхранени четири кули и една порта. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс.
В северната част на ‘Голямата Яйла’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта.
Пещерите се ползват и в наши дни - при посрещането на Джулай морнинг.
Виждате сламата върху каменното легло - за топлоизолация :-)
Името ‘Яйла’ е от тюрски произход и на български означава ‘високо пасище’.
Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб.Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.
В Националният Археологически Резерват Яйлата са регистрирани повече от 270 вида фауна.
С две думи - нямам думи! Приказка, за която малко хора са чували...
Нос Калиакра
Калиакра (произнася се Кал ̀и-акра̀) е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. Носът е вдаден на 2 км навътре в морето и наподобява полуостров, представлява природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Тук гнезди аристотелевия корморан и могат да се наблюдават делфини.
Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.
Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители .Една от тях била Калиакра,на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет. Това е мястото, където според легендата са се хвърлили девойките.
Оставям снимките без коментар - те са достатъчно красноречиви и красиви. Просто им се насладете!
Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.
Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.
Най-известната легенда е за 40-те български девойки, който завързват косите си една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османските поробители .Една от тях била Калиакра,на която е кръстен носът. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет. Това е мястото, където според легендата са се хвърлили девойките.
Оставям снимките без коментар - те са достатъчно красноречиви и красиви. Просто им се насладете!
Албена
Синьо небе, синьо море, жълт ситен пясък - мечтата на всеки, отделил време и средства за море в тези кризисни времена.
За щастие и ние сме сред късметлиите, видели морето това лято.
При това за почти цяла седмица!
Хубавото на Албена е относителното спокойствие и запазените зелени площи. Но повечето хотели са стари и доста занемарени. Почиващите са предимно семейства с малки деца, много руснаци и тук-таме някой друг излъгал се чужденец. Като цял за мен курортът лежи на стари лаври, но не би било зле да се поогледа и ремонтира малко.
Прехваленият хотел Добруджа - 4 звезди (хаха), а стаите - жива скръб. Поне храната беше добра :-)
За щастие и ние сме сред късметлиите, видели морето това лято.
При това за почти цяла седмица!
Хубавото на Албена е относителното спокойствие и запазените зелени площи. Но повечето хотели са стари и доста занемарени. Почиващите са предимно семейства с малки деца, много руснаци и тук-таме някой друг излъгал се чужденец. Като цял за мен курортът лежи на стари лаври, но не би било зле да се поогледа и ремонтира малко.
Прехваленият хотел Добруджа - 4 звезди (хаха), а стаите - жива скръб. Поне храната беше добра :-)
Лято по български
И така, лятото най-после е факт. Жегите си ги бива, морската вода е достатъчно топла дори за малките деца и зиморничавите каки, а слънцето пече ли пече...
След една чудна седмица на морето, аз по традиция се разболях. И това ще мине. Не е страшно, както се казва, млада съм още :-)
Само дето българското правителство отново реши да накаже всички изрядно плащащи работодатели и работници в милата ни родина - с промените за отпуските и за болничните. Сега хем ще си плащаме като попове всеки месец вноските здравно осигуряване, хем като се наложи нещо пак си плащаме, хем като се разболеем освен допълнителните разходи за прегледи, лекарства и изследвания ще получим и по-малко парички. Ми така те, който не работи, не трябва да яде... Освен това първите 3 дни са изцяло за сметка на работодателя. Е къде е държавата тогава в цялата работа?! Ако продължава да наказва съвестните си граждани и работодатели и в бъдеще по този начин, дали ще останат такива в близките 100 години?!
А колко е красива България!!!
С какво заслужихме такъв живот?!
След една чудна седмица на морето, аз по традиция се разболях. И това ще мине. Не е страшно, както се казва, млада съм още :-)
Само дето българското правителство отново реши да накаже всички изрядно плащащи работодатели и работници в милата ни родина - с промените за отпуските и за болничните. Сега хем ще си плащаме като попове всеки месец вноските здравно осигуряване, хем като се наложи нещо пак си плащаме, хем като се разболеем освен допълнителните разходи за прегледи, лекарства и изследвания ще получим и по-малко парички. Ми така те, който не работи, не трябва да яде... Освен това първите 3 дни са изцяло за сметка на работодателя. Е къде е държавата тогава в цялата работа?! Ако продължава да наказва съвестните си граждани и работодатели и в бъдеще по този начин, дали ще останат такива в близките 100 години?!
А колко е красива България!!!
С какво заслужихме такъв живот?!
сряда, 5 май 2010 г.
вторник, 27 април 2010 г.
Царско село
Най-после времето се оправи :)
Стори ми се много красиво и реших да го споделя :)
Утре - към Русе!
Стори ми се много красиво и реших да го споделя :)
Утре - към Русе!
вторник, 20 април 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)