Пролетните температури навън ни накараха да забравим за известно време лошите мисли и да се порадваме сякаш за последно на слънцето и прекрасните багри на природата.
Може би заради времето, може би - не, тази година сякаш не се отделя такова внимание на това, каква дата е днес. Не искаме да мислим за миналото, за бъдещето - още по-малко. Няма минало, няма бъдеще, а има ли днес? Какво правим и накъде вървим? Сещам се за заека от Алиса, който на нейния въпрос "Как да стигна" попитал: "Кажи ми къде искаш да отидеш, за да ти кажа как да стигнеш до там".
Няма коментари:
Публикуване на коментар