Доклад на ПРООН за състоянието на човешките ресурси

Всяка година Програмата за развитие на Организацията на обединените нации (ПРООН) изготвя и представя доклад за човешкото развитие в света. Участниците в класацията са разделени в две основни групи - развити (включва 38 държави) и развиващи се страни. Традиционно първите 10 места се заемат от скандинавските страни като Норвегия, Исландия, Швеция, както и от някои високоиндустриализирани държави като Канада, Австралия, Япония и др.

В доклада за 2009 година България заема едва 61-вото място!

Далеч по-назад от съпоставими като територия и население страни като (само не се смейте!): Австрия (14-то място), Белгия (17-то място), Гърция (25-то място), както и от другите т.нар. нови членове на ЕС като Словения (29-то място), Чехия (36-то място), Словакия (42-ро място), Унгария (43-то място) и др.

В зората на демокрацията, през далечната 1991 година България е заемала 34-то място. Следва рязък спад, леки подобрения и настоящото 61-во място.

Каква е базата за съставяне на въпросната класация?

Идейната основа на глобалния индекс е концепцията за устойчиво развитие на човешките ресурси. Според тази концепция всеки човек се нуждае в еднаква степен от добри доходи, добро здраве и добро образование. И така докладите на ПРООН се подготвят на основата на специално събрани и анализирани данни, които се оценяват в три групи - размер на БВП на глава от населението, очаквана продължителност на живота и ниво на участие в образованието.

Постигнатата от България стойност на индекса (0,840) се образува от средноаритемтичната на:

0,788 за БВП;
0,802 за здравословност и продължителност на живота;
0,930 за образование.

Няма как да пропусна да вметна нещичко по темата.

Че сме бедни - най-бедните в целия ЕС (и не само в него) - е ясно на всички. Че здравната ни система е в криза и се нуждае от спешна реанимация - и това си го знаем. Но как при положение, че около 50% от младото поколение е меко казано неграмотно и с този огромен процент от малцинствените групи с основно и дори без никакво образование, е как при това положение имаме такъв коефициент за образование - е не знам! Явно се дължи на големия брой (все още) хора с висше образование... А колко реални са дипломите и колко качествено е и самото ни образовние, особено през последните години - това е друга безконечна тема.

Не мога да се надявам да имаме прогрес през близките години по упоменатите критерии. Тогава какво? Остава да подобрим показателя мобилност (разбирай емиграция) или показателя философско възприемане на фактите и обстоятелствата.

Ех, българи, юнаци! Пийте по едно и не му мислете много! Нали най-мразим да мислим...