Асеновград и Белинташ

Всяка година около рождения си ден, в опит да забравя действителността, се отправям някъде за няколко дни, за да започна поредната година по един хубав и различен начин. Тази година успях да се измъкна само за три дни от работа, но малко е повече от нищо! Стегнахме набързо багажа и се отправихме без резервация и предварителен план по пътищата на родната страна.
Първа спирка - Асеновград. Много пъти бях минавала през града, но нито веднъж не съм спирала в него да го разгледам. Последният път беше преди около месец, когато ходихме на Бачковския манастир и Кръстова гора. Пак нямахме време да спрем и си казахаме, че следващият път вече ще го разгледаме. И така, потеглайки сутринта от София, след около 2 часа бяхме в Асеновград. Градът се оказа по-голям, отколкото си мислехме. По официални данни има малко над 50 000 жители. Градът е известен с многото си църкви, манастири и параклиси и често е наричан Малкият Йерусалим. Известен е и като „Градът на булчинските рокли“ поради големия брой ателиета и магазини за сватбени рокли и аксесоари. Преобладаващият брой от жителите на Асеновград са българи, като в града има представители на турския и циганския етнос. Поне така пише в Уикипедия, макар ние да видяхме в центъра предимно представители на малцинствата...

Като стана думи за църкви, успяхме да видим една от тях - “Св. Богородица – Благовещение”(може би най-известната), т.нар Рибна църква. Тя е известна с това, че във водата на нейното Аязмо (извор с лековита вода) живеят различни рибки - появяват се незнайно как и откъде и дори да бъдат извадени от там, след време се появяват други.

След не особено задоволитене обяд, се отправихме към Асеновата крепост. Реставрирана и укрепена, крепостта изглежда внушително и привлича много български и чуждестранни туристи.

Загрели от слънцето и катеренето, доволни от хубавото време (въпреки прогнозите на синоптиците), качихме се в колата и с настроение потеглихме към Белинташ.

Беланташ (Белънташ, среща се и като Белинташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност.

Предполага се, че това е култов обект от времето на траките, като самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени.

Съществуват и предположения, че там е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък). Според друга теория името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе.

Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.

Белинташ е място, което е обвито в облаци и тайни. Място, което тепърва ще ни разказва истории от далечни времена, а може би има връзка и с нашето бъдеще?... Кой знае? Едно е сигурно - Белинташ не е случайно място! И за разлика от други обекти, все още е слабо посещаван, може би заради липсата на асфалтов път, а може би заради ходенето и "нецивилизованите" подстъпи до него. И дано дълго да си остане така...