"Да бъдеш Джейн"

Тази вечер гледах "Да бъдеш Джейн". Филмът разхазва за младите години на Джейн Остин и за голямата й и единствена любов. Както се сещате, неосъществена. При англичаните всичко е някак недоизказано, обвито в мъгла, прикрито, но дълбоко, и винаги много, много драматично. На мен точно така ми харесва! Сигурно в някой предишен живот съм била мома англичанка...
Та филмът поставя много въпроси, на които не дава ясен отговор. А и няма защо да го прави. Винаги е имало, има и ще има жени, готови да се изправят срещу статуквото. Въпреки всичко, което ще им коства да бъдат различни. В името на собствените си ценности и желания.
В наши дни жените привидно имат много голяма свобода. Но дали е така?
Имат свободата да работят. И въпреки това мъжете получават при равни други условия по-високо възнаграждение за труда си. Имат правото да заемат ръководни постове. И въпреки това, малък е процентът на големите корпорации, да не говорим за ниво държави, ръководени от жени. Имат правото да решат дали да встъпят в брак и дори да си изберат сами партньора. Разбира се, по любов. Или пък не. Имат правото и да се разведат с избраника си, ако установят след години, че имат несходство в характерите. Жените могат да правят почти всичко, което могат и мъжете. Дори да шофират!
Останаха ли сили на днешната жена да бъде просто жена?!

Българи, юнаци!

България отново е в еуфория. Националният отбор по волейбол поднесе три изумителни победи в групата си на Европейското първенство. При това пред родна публика.
Българите за малко забравиха, че ненавиждат, че са българи. Забравиха за мизерните заплати, за дупките по улиците, за здравната система, за корупцията.
Българи, юнаци... Да, победата опиянява. 12 000 българи скандираха и пяха в един глас в зала "Арена Армеец"! Заедно! А толкова ни е трудно да правим нещо заедно...
Сега всички сме щастливи и искаме още победи. Толкова сме жадни за малко национално самочувствие, че поглъщаме жадно всяка победа. Но колкото гръмко се радваме на победите, толкова по-яростно оплюваме загубилите. Сигурно се дължи на силно емоционалната ни душевност, склонна силно да люби и мрази.
Българи, юнаци, дръжте се! Българите не обичат да губят. Гневът на разочарованието може да бъде опустошителен. Макар да сме свикнали.

И все пак... Успех, българи, юнаци! Момчетата го заслужават. Българите го заслужават. За България!