Тази вечер гледах "Да бъдеш Джейн". Филмът разхазва за младите години на Джейн Остин и за голямата й и единствена любов. Както се сещате, неосъществена. При англичаните всичко е някак недоизказано, обвито в мъгла, прикрито, но дълбоко, и винаги много, много драматично. На мен точно така ми харесва! Сигурно в някой предишен живот съм била мома англичанка...
Та филмът поставя много въпроси, на които не дава ясен отговор. А и няма защо да го прави. Винаги е имало, има и ще има жени, готови да се изправят срещу статуквото. Въпреки всичко, което ще им коства да бъдат различни. В името на собствените си ценности и желания.
В наши дни жените привидно имат много голяма свобода. Но дали е така?
Имат свободата да работят. И въпреки това мъжете получават при равни други условия по-високо възнаграждение за труда си. Имат правото да заемат ръководни постове. И въпреки това, малък е процентът на големите корпорации, да не говорим за ниво държави, ръководени от жени. Имат правото да решат дали да встъпят в брак и дори да си изберат сами партньора. Разбира се, по любов. Или пък не. Имат правото и да се разведат с избраника си, ако установят след години, че имат несходство в характерите. Жените могат да правят почти всичко, което могат и мъжете. Дори да шофират!
Останаха ли сили на днешната жена да бъде просто жена?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар