Отново е Коледа

Коледа е!

Първата Коледа на Анди - моят син. И нашата първа Коледа с него.
Никога няма да забравя как гледаше с отворена уста лампичките на елхата. Как показваше с ръчички колко голям ще стане, вперил поглед в елхата. Как след поредната атака най-накрая успя да свали една от шоколадовите играчки и започна да я разглежда с любопитство и задоволство. Как седеше безпомощен на леглото с вдигнати ръчички, докато каките му го обсипваха с подаръците от Дядо Коледа. Всъщност, почти се разплака от олелията около него... Как се опитваше да докопа някоя от сладките, които току-що бяхме украсили с кака Жака. Как яде боб на Бъдни вечер и баница на Коледа. Как изпълваше сърцата ни с любов и благодарност за това, че го има.

Преди година посрещнахме Коледа в очакване на раждането на нашето момченце. Тихо, спокойно, на диванчето, в гледане на Коледни филми и концерти. Беше ми тежко, леко изнервено от неизвестното (раждането), дори леко скучно. Всички си бяха заминали по родните места, за да бъдат със семействата си за празника. Очакването растеше с всеки изминал ден. Но детето си имаше план. Следвайки го неотложно, то ни остави също така тихо и спокойно за последен път да посрещнем новата година. Изчака да отминат имените дни и бавно и полека ни показа, че вече е решило да се запознае с мама и тате. Съвсем скоро ще празнуваме неговия първи рожден ден...
Измина една незабравима година. Да не кажа безпаметна, заради малкото сън и голяма доза неадекватност от моя страна. През тази една година родих, научих се да не спя и въпреки това да продължа да съществувам, страдах и се радвах. Изпитах върховно щастие, но и неистово отчаяние. Оцелях. И вярвам, че най-доброто предстои.
Очаквам новата година година да бъде още по-добра и вълнуваща. Пожелавам за цялото си семейство здраве, много радост и емоции. Парата е осигурена - падна ми се и от питката на Бъдни вечер, както и от Коледната баница. Късмет на всички!

Нов живот - ново начало...

Блогът завива рязко в друга посока или иначе казано, следва самия живот. Става дума за една много важна и дълго очаквана промяна в моя живот: да стана мама.
Точно на европейския ден на майката миналата година научихме благата вест, че чакаме дете. Това беше толкова хубаво, че чак трудно за вярване. Лекарката потвърди. След всеки преглед казваше: "дотук добре". Което ми звучеше като: "не бързай да се радваш, винаги има какво да се обърка". Но за щастие не само, че нищо не се обърка, ами изкарах една мечтана бременност. Без повръщане, без качване на излишни килограми и разни там капризи относно промяна на вкусовете или хранителните навици. Ходих си на работа до 45 дни преди термина, отидохме дори на море лятото в Гърция, сменихме квартирата, защото хазяйката реши да продава спешно апартамента.
И така, през нощта на най-снежния ден на най-снежната зима - 10-ти януари 2017 година на бял свят се появи Андрей. Въпреки заветните ми 39 години успях да родя естествено бебе с размер 52 см и 3850 кг тегло. Не мога да опиша чувството! Наистина моето бебе беше най-хубавото! :-) В този момент моят живот се промени. Завинаги.
След известни мъки с кърменето и спането, сега си имаме едно прекрасно, усмихнато и добре ядящо бебе на 4 месеца и 21 дни.
Пожелавам на всички, които искат да имат дете, да им се сбъдне мечтата възможно по-скоро! Всичко си струва! За някои неща се чака по-дълго, докато им дойде времето. Но... когато - тогава.

Шоколад или душевен мир?

От известно време се забавляваме с книгата на Ерик Уайнър "География на блаженството". Авторът се опитва да покаже разбирането за щастие на различни народи по света, като разказите са изпълнени с много хумор и типично американско мислене. В книгата има интересни констатации и още по-интересни размисли за щастието, но и за начина на живот на народите. Та един от въпросите, които се поставят, е какво би избрало едно дете и какво - един възрастен: шоколад или душевен мир? Няма да кажа мнението на автора. Но ето моето:
За децата е ясно, няма какво да коментираме :-) В наши дни децата едва ли не се закърмват с шоколад. Доказано е, че те реагират още в утробата на вкуса на шоколада, защото той е нещо специално, а вкусът на сладкото е предпочитан пред повечето други. Нищо чудно, че малките деца толкова обичат шоколад. Друг е въпросът, как можем да ги научим да се хранят здравословно и с възможно по-малко (не казвам без) шоколад.
Но как стои въпросът при възрастните? Каква част от тях се замисля за своя душевен мир? Как да постигнеш нещо, което не е ценно за теб и не осъзнаваш? Не е ли по-лесно да си купиш един шоколад, да си пуснеш поредния сериал и да я караш ден за ден, като всички останали? В нашето забързано и трудно ежедневие колко от нас осъзнават нуждата от душевен мир? И как се постига този душевен мир? Познавате ли някой, който го е постигнал? Струва си да се опита... Или пък не?
Ще завърша с един цитат от книгата, който много ми хареса:
"Животът е съчетание от свобода и съдба, като красотата му е в това, че не знаем кое какво е".