Супер време

Супер време - само за път! :) Габрово, идваме :)))

Пътуване

Човекът е човек, когато е на път.

Утре отиваме в Габрово за откриването на нашия четвърти магазин. Малко промени в последния момент, типично по български. Малко нерви. Блокирах си картата на служебния телефон в опит да я прехвърля в личния. Оправих кашата. Надявам се утре всичко да мине добре.

В петък летим за Виена, а от там - с кола към Унгария. Чака ни среща на региона. В СПА-хотел в малко китно градче. Неделя се прибираме обратно. Неприятно... Всъщност сега не чак толкова :)

Другия уикенд отново към родния град. :) Така е то, движение да има :)

Един много хубав уикенд

Рилският манастир - прекрасен както винаги! Облян в слънце, положителна енергия и един ужасен строеж точно срещу задния вход!!!









Паметникът на Вапцаров в центъра на Банско



Площадът в центъра на Банско


Пред нашето хотелче "Саша" - препоръчвам го на всички :)


В Пирин, над Банско. Времето беше наистина невероятно :)








А ето и доказателство за това, колко невероятно беше времето. Аз, Диана Маринова Неделчева, най-зиморничавият човек на света, на 22 ноември 2009 година на около 1000 метра надморска височина съм по къс ръкав!!! Ако не вярвате - погледнте още веднъж снимата :) Аз съм :)


Беше прекрасен уикенд! Заредихме се с положителна енергия и чист въздух. А хубавото време продължава... Ако имате още отпуска и не карате ски, сега е моментът да отидете в планината и да се насладите на последните дарове на приказната есен.

Здрава

Да, вече съм здрава. :)

Човек осъзнава колко ценно е здравето, когато го загуби.

Осъзнаваме колко ни липсва нещо или някой, когато го загубим.

Осъзнаваме колко щастливи сме били, едва когато щастието вече го няма...

Осъзнаваме колко ни липсват приятелите и семейството, когато сме далече от тях.

Винаги се осъзнаваме постфактум. Дори в редките случаи, когато това се случва навреме, пак сякаш нямаме сили да променим развоя на събитията.

Вчера вече го няма, а утре още не е дошло. Защо тогава ни е толкова трудно да живеем днес и сега?!

Жаки манекенка

Жаки вече почти седи самичка. И е много доволна даже в тази поза...



Вижте крачетата :)))


Ех, че е хубаво по коремче...


Красива и през зимата. С благодарности към леля Плама! :)


Няма по-голямо щастие от това да е в нечие ръце. Особено в тези на баба Живка :)))

София, 10. ноември 2009 г.

Мрачно, дъждовно, сиво...



Листата на дърветата капят ли капят...


А "Цариградско" все така бучи...


Вчера излезнах за 20-ина минути да глътна малко въздух в парка. Цветен килим от капещите листа. Сякаш си в някаква приказка. Срещнах едно момченце на около 3 годинки с дядо си. Играеха на криеница сред дърветата. Като ме видя, дядото го попита: "Какво ще кажеш на какичката?". И детето ми пожела приятен ден :)

Десети ноември

Днес се навършват 20 години от паметните събития на десети ноември 1989 година. Цели 20 години! А може би само 20 години...

Сякаш беше вчера. Бях в седми клас :)

Спомням си митингите, противопоставянето на хората на сини и червени, надеждите на някои хора за по-добър живот, съжалението на други, че никога вече няма да бъде същото...

Колкото по-голям е изборът, толкова по-малък е изборът...

Помня годините след това. Опашките за олио и захар, голямата инфлация, смяната на управленията... Борба за оцеляване и често дори носталгия по отминалите спокойни, сигурни и безгрижни времена. В същото време концентриране на капитали в разни хора, разслояване на обществото, узаконяване на незнайно как създадени "бизнеси". Новите бизнесмени, новите управляващи, нова невиждана престъпност...

Следваха години на експерименти - какво ли не ни мина през главите. Но ние българите сме издръжлива нация. Още сме живи... Уви, не много здрави, но и това ще мине... надявам се...

Нямам сили да се връщам през изминалите години. Не, че бяха лоши. Просто 20 години не проумяхме, че единственото ни спасение е в нас самите. В нашите глави, ръце и крака, земята, въздуха, небето. Малка страна. Големи хора с големи сърца и души! Но тук, в тази страна, има една духовност, която няма в никоя от т. нар. "развити страни". Там хората са мили и любезни, но са някак празни. А нашите хора - обикновните български хора с всичките си бръчки и кръпки по дрехите и скъсаните обувки носят в себе си онази искра (да, искра, която тлее някъде дълбоко, но тя е там), която поддържа огъня в огнището и топли душата. Не скъпите коли и дрехи ни правят щастливи. Да, хубаво е да имаш нормален стандарт на живот. Хубавите вещи носят радост. Но нека в стремежа си към материалното да не изгубим духовното. Нека преди всичко да бъдем хора! И преди, и след, и след това...

Болна

Да, успях да се разболея :( Въпреки усилията ми - пиене на витимани, ядене на плодове и зеленчуци, въпреки всичко - пак успях да се разболея!

Болестите са ужасно нещо. Когато човек е болен, нищо няма смисъл. В такива моменти осъзнаваме, какво е важно и за кое си струва да се тревожим и скърбим. Не рядко именно тогава оценяваме, кои са истинските ни приятели и на кого можем да разчитаме. И търсим пристан от болката в най-близките си - семейството.

Болно време, болни хора.

Здрав дух в здраво тяло.

Бъдете здрави!

Сняг

Честит първи сняг! :) И дано утре да го няма :)))

Времето

За времето са написани безброй пословици и поговорки. На времето се отделя специално внимание в новинарските емисии. Времето оказва влияние дори на психическото ни състояние. А времето... то просто си тече...

Ето, онова бебенце Жаклин Ивайлова Неделчева, дето се роди преди 5 месеца има-няма три килограма, вече съвсем заприлича на човек...



Опитва се да пълзи


Смее се дяволито, плаче, спи по цяла нощ, яде редовно и с апетит (пу пу)...



Глези се (особено на баба си Живка :)))))



Показва предпочитания (за голяма радост на татко си грабна синия балон :)))



Проявява характер дори...

Това е положението. Студено, мрачно, сняг се опитва да прехвърча навън. Децата растат, възрастните и те :)

Да сме живи и здрави и дай боже повече сили и радост на българския народ! Че тежка зима иде...