Да, вече съм здрава. :)
Човек осъзнава колко ценно е здравето, когато го загуби.
Осъзнаваме колко ни липсва нещо или някой, когато го загубим.
Осъзнаваме колко щастливи сме били, едва когато щастието вече го няма...
Осъзнаваме колко ни липсват приятелите и семейството, когато сме далече от тях.
Винаги се осъзнаваме постфактум. Дори в редките случаи, когато това се случва навреме, пак сякаш нямаме сили да променим развоя на събитията.
Вчера вече го няма, а утре още не е дошло. Защо тогава ни е толкова трудно да живеем днес и сега?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар