Един ден в Сърбия

Работната за част от българското трудещо се население събота решихме да прекараме малко по-различно - да се разходим до Сръбско и да похарчим останалите от март парички за хубаво сръбско сирене.

И така тръгнахме към Димитровград. На границата почакахме малко, защото имаше доста немски и австрийски автомобили с комшии...

По обед бяхме в Димитровград. Оказа се доста невзрачно градче, а пазарът бил в ден петък. В събота пазар имало в Пирот. Хапнахме по един сладолед - много хубав :-) и продължихме към Пирот.

Сетихме се, че там някъде беше отбивката за Суковския манастир, след който някъде нагоре трябваше да е Погановския. Решихме така и така сме отишли до там, да се отбием да го видим и него - бил много красив.

Намерихме отбивката, тръгнахме по правилния път, минахме покрай Суковския и продължихме към Погановския манастир. В Сърбия както и при нас имат малък проблем с табелите - хванахме вместо за манастира към селото, което имаше около 4-5 обитаеми къщи, но пък мястото - много красиво, в сърцето на планината. Върнахме се обратно и след няма и 100 метра от отбивката стигнахме до самия манастир.


Манастирът "Св. Йоан Богослов е разположен на левия бряг на живописната река Ерма близо до гр. Димитровград в Югоизточна Сърбия, недалеч от София.

В края на XIV в. деспот Константин Деян започнал изграждането, а след смъртта му неговата дъщеря Елена - съпруга на византийския император Мануил II Палеолог продължила строежа на манастира, но едва през 1499 година храмът бил завършен и зографисан.

През периода юли 1879 - ноември 1920 г. манастирът е влизал в пределите на България.

Храмът е богато украсен, стенописите са разгънати на площ повече от 360 квадратни метра.

Една от най-хубавите икони от края на XV век - известна като "двустранната икона от Поганово", е красяла храма до избухването на Втората световна война. На едната й страна е изобразена Пресвета Богородица Катафиги със св.ап. и евангелист Йоан Богослов, а на другата - Христовото чудо в Латом (виж иконите по-долу). Предполага се, че тя е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин. Преди войната светинята е била пренесена в България и днес е изложена в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София.

Манастирът не е нещо особено, но е на невероятно място, обграден отвсякъде със скали (и то какви!), а край него минава р. Ерма - онази същата, която минава и през България край Трън и през Трънска Банкя навлиза в Сърбия, за да създаде неописуеми природни красоти. Освен това е богато изрисуван и вътре е много внушителен.

Ето и няколко снимки от ждрелото на Ерма в този край:









Хапнахме в ресторантчето до манастира и доволни продължихме към Пирот.

Пирот. Пазарът беше свършил, магазините - затворени, центърът - в ремонт.

Между другото, братята сърби са се захванали да строят магистрала от границата и като гледам, доста бързо напредват, защото през март нямаше и бегъл намек за подобно творение. Евала, както се казва! И при това без ЕС! ...

Пак през Димитровград за заветното сирене :-)

След това - пътят към София, но тоя филм вече не е интересен.