Няколко мига от есента

Пръснахме се по света и у нас и загубихме връзка един с друг, приятели мои. Забързани в сивия ден, все не намираме време за най-близките и приятелите си. Всеки с грижите и проблемите си, не се сещаме един телефон да завъртим. А времето минава и нищо не се връща! За пръв път тази есен видях, колко красива е есента. Реших, че остарявам, защото вече се заглеждам в шарените листа, гъбите в гората, яркото слънце и сияйното небе, а играта на слънчевите лъчи с отразяващите ги пъстроцветни дървета, губещи при всеки полъх на вятъра по някое листо, ме прави неимоверно възторжена и щастлива. Каквато и да е причината, есента за пръв път ми се струва невероятно красива. Никога не съм обичала този сезон, защото за мен той е край на топлото лято и предвестник на студената зима. Новият ни фотоапарат (е, от миналата година е, но за мен е още нов, тъй като така и не мога да се науча да му правя настройките ;-) и чудесният телефон са ми първи приятели. Както си ходя, изваждам телефона и започвам да снимам. Защото след няколко минути слънцето ще бъде другаде, а и аз ще бъда друга... Обичам да пиша, обичам и да снимам. Така показвам какво мисля и какво искам да кажа на света и хората (ах, колко високопарно прозвуча :-) А то е много просто: търсете красивото, но бъдете снизходителни и към не толкова красивото. Бъдете щастливи, но имайте разбиране и към тези, които не са така щастливи като вас. Казват, приятел в нужда се познава... Стига съм приказвала, ето няколко мига от есента, които искам да споделя с вас сега!

И нека това бъде едно ново начало...