Преди десетина дни почувствах неудържимо влечение да се махна от София поне за уикенда. След кратко, ама наистина кратко обсъждане, решихме да отидем в Мелник.
От доста време се канехме да го направим, но някак все не оставаше време за това. А ей къде е Мелник, на някакви си 180 км от София... Друг е въпросът, че ги пътувахме около 4 часа, но тази тема ще я оставя за друг път...
И така, запазихме набързо хотел по интернет, стегнахме багажа и потеглихме. В Мелник стигнахме по тъмно, така че отидохме директно в хотела, настанихме се, хапнахме, пийнахме и след хубавата вечеря и червеното вино категорично се отказахме от плановете за обиколна на нощен Мелник.
Сутринта станахме, облякохме се и преди да отидем да закусим, отворих прозореца. И какво да видя - насреща ми прочутите Мелнишки пирамиди! Гледката беше удивителна, въпреки облачното време.
Хапнахме набързо и се приготвихме за кратък поход до Златолист, по препоръка на хората от хотела, имало еко-пътека до там. Попътно минахме покрай Кордопуловата къща и Литовата къща.
От Литовата къща тръгва пътека нагоре към една църква и покрай нея - към Златолист.
И тръгнахме по пътеката...
По пътеката, по пътеката, до църквата "Св. Георги" в Златолист, където е живяла Преподобна Стойна. Местните баби, които са прекарали детството си около Преподобна Стойна, разказват, че хора от различни места по света се стичали при нея с молби за помощ и лечение. Стойна ослепяла на 7-годишна възраст вследствие на едра шарка. Според преданието, докато боледувала, я навестявал Свети Георги. Години по-късно, родното ѝ село било нападнато и опожарено, а тя помолила да я отведат в село Долна Сушица (днес Златолист), защото така ѝ бил заръчал светецът. Щом видяла църквата „Св. Георги”, решила да се установи в нея и да прекара живота си като монахиня.
Самата църква също е необикновена и хората вярват, че ако болен преспи една нощ там, ще оздравее.
В двора на църквата се издига яворово дърво, за което казват, че е поне на 1300 години и ако застанете под короната му, болките ви изчезват. В близост до него е и гробът на Преподобна Стойна.
И ако щете вярвайте, но съм склонна да вярвам в целебните сили на това място. Точно преди да стигнем църквата, аз стъпих накриво с левия крак. Очевидно връщането ни обратно пеш беше невъзможно. За наш късмет едни приятели решиха да дойдат до Мелник, та им се обадихме да ни приберат. Междувременно един човек чу разговора ни и предложи да ни закарат до Мелник. Все пак има останали добри хора в нашата страна! Та след като нашите приятели ни взеха, отидохме да хапнем в Мелник и дойде ред на Кордопуловата къща. След трудно изкачване с болния крак по паветата ни посрещнаха с думите, че вече са затворили. Прибрах се, легнах, спах и като станах, кракът ме болеше още повече. Но на другия ден... като станах, почти нямаше и помен от болките от предния ден.
Май стана дълъг разказ, така че неделята ще я оставя за друг път. Следва продължение за Роженския манастир, Рупите и Сандански.
Няма коментари:
Публикуване на коментар