Всяко пътуване само по себе си е чудо. Чудо, което се случва само веднъж. Чудо, което трябва да се преживее с всички сетива, за да се прояви в целия си блясък.
Вчера започна като съвсем обикновен неделен ден. Закуска, товарене на багажа и потегляне. Но до тук с нормалното! Малко след София навигацията ни отклони от основния път и чудото започна. Мъгла, дупки и завои до където ти стига погледът (разбирай, не много надалеч :-). Но след няма и половин час - второ чудо! Мъглата изчезна яко дим и пред погледа ни се разкриха такива гледки, каквито не бяхме и сънували. Тесен планински път, отляво и отдясно храсти и дървета, все още мокри и блестящи от мъглата, слънцето огрява надлъж и нашир, а в далечината - красивите ни планини с малки облачета над тях (или мъгла), които като шпалир завършват картината от двете ни страни.
Унесени от гледките, преглътнахме и дупките, и завоите, и продължихме бодро напред! Да отбележа: зад волана беше моя милост! ;-)
Първа спирка: Оборище. Объркани мисли. За красотата на милата ни страна, за героизма на един народ, за волята за свобода, живот и равенство. От друга страна - невъзможното щастие във вече уж свободната Родина. И преди, и сега, и кой знае до кога...
Навсякъде този убийствен цвят на есента! Цвят на прецъфтяла младост, на прегоряло жито и дърва за огрев. Цвят, събрал в себе си цялата горска палитра... като за последно.
Следваща спирка: Панагюрище. Оказа се, че идваме в малко неподходящ момент. Целият град е в ремонти, а почти всички забележителности са в процес на реставрация. Мисля, че в близката една година ще бъде по-добре да пропуснете този град. Но след това... обезателно ще трябва да се види в целия му блясък!
Ето няколко от малкото снимки, които успяхме да направим.
От Панагюрище - към Хисаря за обяд. Късен обяд. Кратка разходка. Битка за пълнене на шишета със скъпоценна минерална вода:-) И някоя снимка за спомен...
Следва поредно объркване на нашата навигация, което ни отведе до едно гробище, едно дърво и една чудна гледка на дървото на фона на залязващото слънце.
Финална отсечка от пътя ни до Павел баня. И ето го най-голямото чудо! Слънцето със сетни сили обагри всичко в нереално оранжево-кафяво. Сякаш гледахме през цветни очила. За любителите-фотографи: сякаш използвахме цветен филтър, който така променяше предметите, че те вече не приличаха на себе си, а на някаква частица от по-висша цялостна картина. Последно издихание на слънцето зад пухкавите облачета.
Гениален завършек на един чуден ден. Ден, пълен с цветове. Ден, пълен с емоции. Ден, който ще остане в мен задълго!
Няма коментари:
Публикуване на коментар