И от там - в СПА хотел Медика, Наречен. Не мога да ви опиша чувството при вида на т.нар. СПА хотел. Почти на пътя, малко над реката, залепен до жилищен блок, а отсреща - блок над блок.
Поседяхме в колата, помислихме доста дали да слезем или да продължим нанякъде. В крайна сметка решихме да видим как е вътре. Настаниха ни сравнително бързо. Стаичката беше меко казано тясна. А гледката - към блоковете на снимката по-горе. Дооообре, решихме поне да легнем малко да поспин. Да, ама не! Тъкмо се хоризонтирахме и се включи телевизорът в съседната стая. Уж в съседната, ама все едно е в нашата. Уви, явно нямаше да можем и да спим. Станахме и излезнахме да се разходим. Обиколихме курорта и се прибрахме да вечеряме в ресторанта на хотела. След дълъг избор накрая се опитахме да поръчаме. Една лелка с оргомно удоволствие съобщи на Явор, че "точно това го нямаме тази вечер". Дълъг избор и втори опит. Ах, уви и това било свършило току-що. Третият опит се оказа успешен, но пък в храната имаше екстри... Е, това вече ни дойде малко в повече!
На другата сутрин станахме, закусихме, записахме си вана за следобеда (все пак нали бяхме дошли на СПА :-) и тръгнахме към Чудните мостове. Очаквахме ужасен път, но бяхме приятно изненадани - не беше чак толкова зле положението. Почти нямаше и движение. Горе си беше голям студ. Добре, че си бях взела зимното яке.
Чудните мостове са скален феномен в Родопите на 1450 m надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва. Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката.
В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Големият е широк около 15 m в по-широките части, дълъг почти 100 m. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 m и ширина 40 m. Малкият мост е на 200 m от големия по течението на реката – непроходим, дълъг 60 m, с обща височина 50 m, а само на арката – 30 m.
Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета.
В близост до скалния феномен се намират множество пещери, но повечето от тях не са годни за посещения от туристи, понеже не са осветени и обезопасени. В близост са и хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“.
Беше пълно с лилави минзухарчета.
Бунгалата в близост до хижата, в които навремето са спали хора...
И до рушащите се бунгала, природата се опитва да оцелява и да надживее човешката глупост.
Величествена прекрасна природа! Не знам с какво вандали като нас са заслужили такава прекрасна страна... Но нали трябва да има баланс.
Накрая заваля и ние отидохме да обядваме в Чепеларе. След това взехме по една вана за успокоение на нервите и отидохме на разходка.
А някога тук е кипял живот. Сега са останали само рушащите се сгради на бившите санаториуми, читалището, в което групата за народни танци играеше на музика от телефон и на тъмно, и това:
На другия ден си направихме приятна разходка в планината покрай реката.
Иска ми се да завърша разказа си с тези хубави снимки, за да залича поне частично негативните си впечатления от "курорта" Нареченски минерални бани и от "СПА хотел Медика".
Няма коментари:
Публикуване на коментар