В началото на юли след приятна и полезна, но изморителна командировка в Германия, най-после дойде време за дългоочакваната ми лятна отпуска. Стегнахме багажа - бански, кърпи, дрехи, джапанки, въдица и пари в брой заради кризата в Гърция. Опитахме се да поспим и много изненадани от алармите, скочихме в полусън в 4 сутринта, за да се отправим към едно непознато за нас местенце - Скиатос.
Тръгнахме в 4:40 сутринта, за да хванем ферибота във Волос в 12:30 часа, за който си бяхме купили билети онлайн. Набързо минахме през България, влезнахме в Гърция и след многократно заспиване и събуждане от моя страна, "неусетно" се озовахме до Солун. Събудих се за пореден път от уплахата на Явор, че ни спират полицаи. А то не били полицаи, ами поредната схема за измами. Мъж ни спря и попита дали говорим английски. Започна да обяснява как му свършил бензинът, а нямал пари в брой. Предлагаше си златния пръстен и визитка, да му се обадим като отидем в Търция (бил лекар ;-), само да му дадем поне 20 евро, че детето му уж било в колата. На мен веднага ми замириса на измама и бързо го отрязахме, а той чак се разсърди! После чухме от приятели, че са имали абсолютно същата случка, на почти същото място. Хора, ако ви се случи нещо подобно имайте предвид, че е измама, не се лъжете! Това е стар номер, прилаган в нашата страна преди много години. Та след тази леко неприятна случка вече бях доволно разбудена. Спряхме на една отбивка да си вземем кафе и докато се усетим бяхме в планината, не след дълго и в самия Волос. Направи ни впечатление дългата опашка пред един от банкоматите, покрай който минахме - явно кризата все пак имаше някакво отражение върху живота на гърците. Във Волос се повъртяхме малко, но все пак скоро намерихме пристанището, взехме си билетите от гишето и се качихме на ферибота 45 минути предсрочно.
И така, потеглихме за Скиатос.
По пътя видяхме делфини, които скачаха около ферибота - беше приказно. Пътуването продължи около 3 часа и най-накрая пред нас се откри китното градче Скиатос - главният град на остров Скиатос, първият от групата на Спорадите.
При тази гледка просто онемях. Гледах облещена под жаркото слънце и си мислех, че сме попаднали в някаква приказна страна. Снимах с телефона, снимах с фотоапарата, пак с телефона, не можех да повярвам, че може да има толкова прекрасно място...
Слезнахме от ферибота и потеглихме към мястото, където щяхме да прекараме следващите десетина дни.
Хазяинът ни посрещна както се бяхме разбрали, настанихме се, метнахме багажа и нетърпеливи хукнахме към най-близкия плаж, който се оказа една от емблемите на острова. Кукунариес е отличен като изключително красиво място. И има защо. Пред плажа има мостче, под което минава река, която се влива в морето. В тази река плуват лебеди, патета, рибки - приказна гледка. А по залез е неземно красиво. Настанихме се ние на Кукунариес, Явор дори се изкъпа. На мен водата ми беше малко хладна и не посмях да вляза още първия ден. Пясъкът беше изключително фин, златист, сякаш със златни частички, които полепват по кожата и блестят нежно и красиво. Водата - кристална и пълна с риби. Приказка!
Прибрахме се, вечеряхме, вечерна разходка по плажа, намокрени маратонки и сън. Така започна нашата незабравима почивка на Скиатос.
Няма коментари:
Публикуване на коментар