петък, 31 юли 2015 г.

Скиатос - градът

Главният град на остров Скиатос има няколко стотин жители постоянно население. Разбира се, през летния сезон градът се пълни и с няколко хиляди туристи. Ето така ни посрещна Скиатос при пристигането ни в началото на юли:


Бели къщички, накацали една над друга, лодки, яхти и много море. И всичко под ярката светлина на следобедното юлско слънце. В първия момент леко съжалих, че няма да сме в самия град. Но впоследствие бях доволна, че квартирата ни е в гората - в града е много по-топло и шумно. Все пак за млади хора, които търсят предимно забавления, ресторанти, барове, клубове с жива музика, градът си остава най-добрият избор. Освен това за повечето туристи, които пристигат тук от Западна Европа със самолет и не искат да си наемат кола, АТВ или мотор, е много удобен автобусът, който се движи от града до Кукунариес, като спира на всички плажове по трасето. По този начин се спестява и усилието от търсене на място за паркиране, което около повечето плажове никак не е лесно.

Първата ни среща с града освен слизането от ферибота и преминаването по околовръстното към квартирата, беше през нощта.


Атмосферата е невроятна вечерно време! Градчето е много приятно. Има една главна улица с магазинчета, в които стоката беше доста стилна и красива. Нищо общо със Слънчев бряг например ;-) Крайбрежната алея със заведенията кипеше от живот - музика, светлини, усмивки. Хора, доволни от живота. Или поне от почивката си. Навсякъде прясна риба, бира, узо. Коктейли и музика. Лодките, огряни от слабата светлина на някоя лампа. Църквите на върха, хвърлящи светлина над всичко и всички. Вятърната мелница-ресторант на върха на третия хълм, от която се открива панорамна гледка към целия град. Малкото полуостровче със старото училище и кафенето.

Градът е хубав и през деня. След цялото спокойствие в гората (в нашата квартира), бях истински щастлива да се върна малко в цивилизацията. Пообиколихме, поразгледахме, порадвахме се...

Пробвах шапки :-)

Позирах.

Радвах се на кокетните заведения и магазинчета.

А тези сладки котета ми разтопиха сърцето.

Вятърната мелница на върха.

Гледката от мелницата към града.

И няколко финални снимки от Скиатос - от утрото на заминаването ни.

Няма коментари: