Mанастирът „Света Богородица“ и старата крепост Кастро на Скиатос

В един горещ юлски ден по изключение следобедният сън не ме примамваше. Мислих, мислих, и реших да отидем до Кастро. Жената, която чистеше в квартирата, беше българка. Тя ни го препоръча най-горещо. Та реших, сигурно си струва да се види. Навсякъде пишеше за Кастро, а щом и тя каза, че е хубаво, явно ще трябва да го видим. Друг път я дойдем на острова, я не.

Тръгнахме от квартирата покрай плажовете към града, в самия град има табели, които сочат към манастира и крепостта. Пътят е много тесен и ние леко се притеснихме, но връщане назад нямаше. До манастира пътят е сравнително хубав - асфалтиран и с указателни табели. Няма как да се обърка човек. Самият манастир е на прекрасно място, много добре поддържан и явно много посещаван. Въпреки жегата не бяхме единствената кола.

От там се отправихме към старата крепост. Жената каза, че има асфалтов път до самата крепост. Но по едно време асфалтовият път се превърна в пътека от камъни и бетон, и то толкова тясна, че да може да мине само една кола. Ние покарахме, покарахме, пък по едно време се притеснихме много какво ще правим, ако дойде кола насреща, да не говорим ако се наложи да караме назад. Беше си доста стръмно. И както си бяхме с джапанките, оставихме колата и тръгнахме пеш към крепостта. Само дето пътят се оказа доста по-дълъг от очакванията ни.

По такава пътека вървяхме около половин час. Краката ми се разраниха от джапанките и жегата, така че не можах да се зарадвам особено на крепостта. А тя е внушителна. И гледките от нея са зашеметяващи!

Запазени са входът, част от защитната стена, няколко църкви, част от които са реставрирани и дори се ползват, както и една джамия от времето на османското присъствие. Виждат се останките на къщички, в които са живели хора, сега покрити с бурна растителност (да не кажа бурени). Прилича малко на нашия Царевец, не толкова добре поддържана, но пък от Кастро се разкрива невероятна панорамна гледка към блестящото море.

Под крепостта има плаж, който носи същото име и до който се стига по тясна пътека от крепостта надолу.

Не ме питайте как съм катерила пътя обратно нагоре! Вече бях слънчасала, водата беше станала на чай, краката зверски ме боляха. Добре, че Явор ме съжали и предложи да докара колата. Та седнах на един от завоите, вперих поглед в морето и небето, които бяха като едно цяло с някаква фина, почти невидима линия помежду им, еднакво сини, еднакво спокойни, еднакво неподвластни на времето. И така, взряна във вечното море, дочаках колата. С огромна благодарност и облекчение.

Пропуснахме плажа, но пък видяхме Кастро. Сега, когато раните ми заздравяха, вече мога да кажа: да, струва си да се види. Но задължително си обуйте много удобни обувки и си носете много вода. И ако можете, изберете си малко по-хладен ден или час за посещението. Пък ако имате сили и време, може да слезете и до плажа. Изглеждаше много приятен и спокоен.