Гръцки впечатления и размисли

Никой не обича гърците. Особено в последно време, след всички драми и тревоги, които причиниха и продължават да причиняват на европейците. Но... всички обичат Гърция! И как да не я обича човек?!

Ето няколко интересни факта, които намерих в мрежата:

Гърция има 12-тата най-дълга брегова линия в света с дължина от 13 676 километра.
Гърция има голям брой острови – между 1200 и 6000 в зависимост от дефиницията, от които 227 са населени. По последни данни някои от тях се продават. Няколко милиона и си купуваш гръцки остров. Остава само да намерим парите ;-)
Около 80% от територията на Гърция се състои от планини и хълмове, което я прави една от държавите с най-много планини в Европа. Най-високият връх е Митикас (2917 метра) в планината Олимп. Така и не можаха да преживеят факта, че не могат да стигнат нашия първенец - Мусала (2925 м). Имаше един виц, в който се разказваше, че всеки грък, който се качвал ма Митакас, носел и оставял по един камък, така че върхът да се издигне с времето. А не по-малко гордите съседи - българите пък разказват, че всеки българин, който се е изкачил на Митакас, сваля по един камък от върха - един вид, компенсация и възстановяване на природното равновесие. Лично аз познавам няколко българи, които са качили върха - казват, че определено не е никак лесно изкачването. Но пък Олимп си е Олимп. Имат си даже Олимпийска ривиера. Любима най-вече на хората с малки деца.
Отплеснах се, обратно към фактите.
В Гърция се зараждат първите европейски цивилизации – цикладската в Егейско море, минойската на о-в Крит и микенската в континентална Гърция.
През зимата на 1941-42 от глад умират близо 100 000 гърци, а в последствие загиват и голяма част от гръцките евреи, след като биват депортирани в нацистките концентрационни лагери.
Гърция е парламентарна република.
Транспортната мрежа на Гърция включва 36 500 km пътища и 2 500 km железопътни линии. Страната разполага с голям морски търговски флот – около 3 500 кораба, повечето регистрирани под чужд флаг. Главни пристанища са Пирея, Солун, Патрас, Волос. В Гърция има 40 летища, 22 от които международни.
Население – 10,787,690 (2011), столица – Атина (3,1 млн ж., урбанизирана популация към 2001), по-големи градове – Солун (770 хил. ж., урбанизирана популация към 2001), Патра (170 хил. ж. към 2001), Ираклион (140 хил. ж. към 2001), Лариса (120 хил. ж. към 2001).
В Древна Гърция се заражда демокрацията, създава се писмеността, при която освен съгласни звуци, се означават и гласни, дава се начало на хуманитарните науки история и философия, създават се географски трактати, описващи познатите земи, откриват се физични (Архимедов закон) и математически закони (Питагорова теорема), развива се скулптурата и архитектурата и се създава богата митология.

Случайно ли избрах точно тези факти? Не съвсем... Всички те идват да покажат, че Гърция, макар и само с около 11 милиона души население (аз мислех, че са поне 30!), винаги е била, е и ще бъде значима. За хората в Гърция, за хората в Европа и за хората по света. Народ, който уважава и почита историята си, брани правата и интересите си и най-вече - демокрацията, пази природата си и е благословен с толкова много красота, няма как да не бъде фактор. Няма как да не предизвиква дискусии. Няма как да не остави трайни следи в душата на всеки, посетил поне веднъж Гърция. Всеки, пил узо на морския бряг, плувал с рибите в тюркоазените води, видял спокойстивето и красотата на гръцкото море, няма как да не иска да се връща пак, и пак, и пак...

Първата ми среща с Гърция беше преди няколко години. Остров Тасос. Организирана екскурзия с автобус. Аз - с една приятелка. По женски.
Първото нещо, което ме изуми още тогава, бяха пътищата. Гърците тъкмо си бяха пооправили пътищата с европейски пари, та пътуването беше като в друго време.
Друг ярък спомен е първото ми пътуване с ферибот. От Керамоти до Тасос са само 40 минути, но никога няма да ги забравя! Чайките, които плуваха във формата на буквата V като шпалир около ферибота, вятъра в косите, отдалечаването от сушата и пристигането на острова. Първия остров, който видях.
Казваха, гръцкото море било много солено. Не усетих подобно нещо. Не съм имала никакви проблеми, дори напротив - по-лесно се задържах на повърхността и си мислех дори, че плувам :-)
На острова - първи срещи с узото и морските таралежи. Стъпвам с единия крак - бам, таралеж. Стъпвам с другия - о, не, пак таралеж! Как излезнах от морето, аз си знам. Приятелката ми доста време вади бодли от краката ми. След години разбрах, че били много опасни. Е, тогава нищо не знаех, само ме болеше. Слава богу, всичко мина.
Впечатли ме силно още тогава религиозността на гърците. Ходихме в един манастир. Не ни пуснаха да влезем, преди да си скрием голите крака и рамене. От там ни остана тази култова снимка:

Влюбих се в палмите. И до днес са ми слабост. Бях виждала и във Варна преди това, но не толкова много и навсякъде...
Една снимка от ферибота към Керамоти. Много ми хареса гледката.

Няма да забравя жегата в онзи ден, в който решихме да търсим някакъв манастир. След сутрешния плаж хапнахме, пийнахме и с още двама души от хотелчето (бяха много готини, набори на майка ми) тръгнахме в най-големия пек по един баир да търсим манастир. Едно куче повървя малко с нас, за компания, пък се отказа овреме. Ние лудите обаче продължихме. Водата ни свърши, а няма ни дърво да се скрие човек (само някакви редки маслинови дръвчета), ни манастир. Най-накрая стигнахме до едно селце. Ама в това селце жива душа нямаше. В тоя пек какво ли да правят пък навън?! Намерихме някакво магазинче - и то затворено. Ние, почти пред умиране, седнахме на пейката пред него, решихме поне да починем. За наш късмет скоро излезе един дядо, който дори говореше немски. Даде ни вода човекът. Разказа, че преди много години бил гастарбайтер в Германия. На връщане го обрали в България. Но нямаше нищо против българите, даже се зарадва, че сме съседи. Беше много мил. А на нас ни стана меко казано неудобно. После някак се прибрахме, до въпросния манастир обаче така и не отидохме.

Първа среща със Солун. Бялата кула - нищо особено. Крайбрежната алея - приятна. Църквата "Свети Димитър" - интересна. Рибният пазар - ау, каква воня се носеше, и сега изтръпвам като се сетя. Но толкова много риба, прясна риба, различна риба, ох... Много обичам риба, сигурно сте разбрали. А Гърция предлага такъв богат избор! Даже може сам да си уловиш, както правеше Явор това лято :-)

Оставям ви с уханието на риба, узо и гръцка салата и обещавам скоро продължение. Явно ще се получат няколко части...

До скоро!