Денят дойде. Станахме сравнително рано - корабчетата тръгват в 10 часа, но ние искахме да сме там по-рано, за да можем да си изберем хубави места. Взехме фотоапарата, раницата с малко храна и вода, банските и плажните кърпи, защото по програма трябваше да ни спрат някъде на плаж и изпълнени с очакване за нещо хубаво, потеглихме. На корабчето имаше достатъчно места, особено вътре, където ние искахме да бъдем - да не изгорим.
Пътуването започна!
След нас потегляха и другите лодки.
Лека-полека се отдалечавахме от града.
Докато накрая Скиатос остана далеч зад нас.
Не след дълго доближихме бреговете на Скопелос. На корабчето имаше уредба, по която през целия път съобщаваха интересни факти за местата, които виждахме и посещавахме - на гръцки, английски и италиански език. Английският на гърците е една интересна тема, но за това може би някой друг път... Та Скопелос е най-големият от групата на Спорадите. Той е много по-стръмен и има по-малко плажове от Скиатос, като повечето от тях са каменисти. Има и няколко хубави. На Скопелос е снимана основната част от мюзикъла с Мерил Стрийп "Мамма миа". В лятното кино в Скиатос през вечер го прожектираха :-) Първото нещо, което видяхме като забележителност на Скопелос, беше свързано именно с филма - църквата, в която се състоя венчавката.
Църквичката е на върха на една скала насред морето, до нея се стига по вита стълба и предполагам, че гледката от църквата към блестящото безбрежно море е фантастична. Как да не пожелае човек да се ожени на такова място?! То прелива от романтика и красота... Нямам думи, мястото е магично. Определено добре са го избрали за филма.
Попътувахме още малко и достигнахме основния град на острова.
До известна степен той прилича на Скиатос. Но като слязохме на брега и го разгледахме, установихме някои разлики. Скопелос беше дори още по-колоритен от Скиатос, а жегата - почти нетърпима.
Бяхме в приказка! Бели къщички, сини тераски и прозорчета и навсякъде цветя, цветя, лимонови дръвчета, цветя и пак цветя.
Скоро се качихме отново на корабчето и потеглихме към третия остров. Скопелос остана зад нас.
Минахме през морски парк - резерват, в който се срещат делфини и тюлени монах, но ние нямахме късмет да ги видим.
Следващият остров и наша спирка беше Алонисос. Остров Алонисос е свързан митологически и исторически и с бащата на Ахил - Пелей, с Филип Македонски, който през 4 в пр.н.е. е водил нееднократно битки с Атина за него, с византийците, които построяват крепостта Хора и с венецианците, които също издигат крепост, завладявайки острова през 1207г.
Под водите на острова има множество интересни потънали кораби и потънали руини на градове. Част от самия остров също потъва преди много време при силно земетресение, след което остават само островчета и една канара, наречена Псатура.
Една от най-оживените части на острова е пристанище Патитири. То се намира в красив залив, ограден от бели, покрити с борове скали. По малкото крайбрежие са разположени таверни, кафенета и хотели.
С автобус ни закараха до Стария град, навремето пиратско селище. Гледките от върха на острова са зашеметяващи!
При цялата тази красота, наистина бях много тъжна, когато напуснахме острова.
Следващата спирка беше на един плаж на Скопелос. Плажът не беше лощ, но беше толкова горещо, че ние се отправихме към първата таверна, хапнахме, пийнахме и се насладихме пълноценно на гледката.
После - корабчето и отново на нашето островче.
Ако можете - отидете и вижте сами! Няма да съжалявате! Надявам се, че снимките са достатъчно доказателство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар