Скиатос (Sciathos) е малък остров в Егейско море от групата на Спорадите („разхвърляните“) острови. Общата площ на острова е 50 км. Въпреки малкия си размер, Скиатос е популярна туристическа дестинация, посещаван предимно от английски, италиански и немски туристи. Той има над 60 предимно пясъчни плажове. Релефът на острова е планински в северната част и хълмист и равнинен в южната. Преобладават иглолистните и маслинени гори.
Това беше информацията, с която разполагахме преди заминаването си за Скиатос. Освен това бяхме гледали клипове в интернет и разбира се, филма "Мамма миа", част от който е сниман на Скиатос, а основната му част - на съседния остров Скопелос.
Примамливи пясъчни плажове... това беше ключовото понятие, което окончателно реши дилемата ни къде да отидем. След 7 часа път до Волос и 3 часа с ферибот от Волос до Скиатос, най-после бяхме на острова.
Ние българите сме малко разглезени и сме свикнали да ходим на пясъчни плажове. За народите, които хич си нямат море, и каменистите брегове на Хърватска са чудесни. Но ние си държим на пясъка или поне го предпочитаме пред камънака.
Скиатос не само отговори на всичките ни очаквания, но и ги надхвърли. Освен, че има прекрасни плажове с източно, южно и западно изложение, т.е. можеш сутрин да ходиш на някой от източните или южните, а следобяд на някой западен, за да се насладиш на приказния залез, ако го дочакаш, водата е кристално чиста, на места тюркоазена като на Ситония, пълна с риба и много спокойна, което за нас е плюс, тъй като не сме любители на вълните и свързаните с тях емоции.
Нашата квартира беше до най-хубавия плаж - Кукунарис или Кукунариес. Той е доста добре уреден – с чадъри, шезлонги, водни спортове, душове, тоалетни и има уникална екстра - около 10 метра по цялото протежение на плажната ивица се простира иглолистна гора, за хора които се крият от слънцето, но не обичат да се местят със сянката на чадърите. Но имайте предвид, че слънцето се скрива рано - не планирайте къпане до залез.
В съседство до него се намира друг много посещаван плаж – Банана. За да стигнете до него, минавате през маслинова горичка, преливаща се в друга гъста растителност в близост до плажа. Комбинацията от пясък, зеленина, скали и прозрачни води го правят атрактивен, а и е много по-малък от Кукунариас. Но и много по-населен. До Големия Банан се намира Малкият Банан, ползван предимно от нудисти. До Банана е един от най-известните барове на острова, в който през уикенда се вихрят страховити партита.
На около 15 минути от нас през Мандраки форест - защитена гориста местност с невероятна красота се стига до два от западните плажове, на които преживяхме няколко невероятни залеза. Единият е Елиас Бей или Мандраки Елиас, другият - Мандраки.
В северната част плажовете са по-диви и много по-труднодостъпни. Но пък гледките са чудни!
Един от дните имаше нещо като буря и до обяд не ставаше за плаж - силен вятър, вълни, облаци. Използвахме "лошото" време, на което гърците много се радваха, за да пообиколим и разгледаме западното крайбрежие.
Следобяд вече беше настанала адска жега. Обядвахме в града, пихме по едно фрапе и отидохме на плаж.
Вдъхновени от актуалните тенденции при селфитата, а именно, снимки в скок, направихме малка фотосесия на Явор ;-)
Едно от многото ни селфита (или релфи :-). Огряни от залязващото слънце и блажено размазани...
Пореден залез. Ах, морето...
Приказен остров с много зеленина, прекрасни пясъчни плажове и пълна с риба кристална вода. Като стана въпрос за рибата, Явор хващаше почти всеки ден, така че си отядохме на риба. Прясна, различна, вкусна. Страхотно!
И докато сме на храната, бих искала да спомена едно чудесно заведение близо до нашата квартира - При вълка (Wolf's). Порциите бяха огромни, а всичко, което опитахме там - невероятно вкусно. След толкова много риба и гръцка салата в квартирата, чак ни се дояде някакво месце. Агнешно, печено в хартия във фурната, микс от свинско, пилешко и кюфте с пържени картофки върху арабска питка и какво ли още не... От напитките заложихме основно на бирата и узото, както и на бялото вино и розето. Сутрин се разбуждахме с домашно приготвено кафе, което изпивахме на терасата с гледка към прекрасната ни градина.
Ех, Скиатос, нашият чуден остров!
Оставям за друг пост разходките ни из главния град - денем и нощем, до Кастро, както и пътуването ни с лодка до другите два острова - Скопелос и Алонисос. Обещавам ви още красиви гледки и летни емоции. До скоро!
