Тази сутрин София се събуди обляна в светлина и тишина. Пухкав сняг беше покрил като с бяла пелена къщи, блокове, автомобили, улици и дори Цариградското шосе...
Моя милост се събуди и не повярва на ушите си - тишина! Нещо "нечувано" от преместването ми в тази квартира! Помислих, поогледах се и всичко ми се изясни - снегът отново ни беше изненадал. Нищо, че е 18 декември. Е, можеше да не вали до към февруари примерно. Но дори и тогава пак щеше да ни изненада. Ние българите обичаме изненадите. Затова не се опитваме да ги предотвратим...
И така аз мисля да се потопя в магията на чистотата и тишината и да се настроя на празнична вълна.
Весели празници на всички! Повече светлина в очите и топлина в душите!
петък, 18 декември 2009 г.
сряда, 16 декември 2009 г.
Празниците идват вече
Време не остана - празниците чукат на вратата!
Отърсете се от грижите, съберете се с любимите хора и си дайте сметка, кое е важно в живота ви. Не всичко е пари, нали така?
Както се казва, бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за онова, което искаш. И в преследване на целите, не пропускайте да гребете с пълни шепи от даровете по пътя...
Все пак щастието е в нас, а не извън нас. Бъдете щастливи! :)
Отърсете се от грижите, съберете се с любимите хора и си дайте сметка, кое е важно в живота ви. Не всичко е пари, нали така?
Както се казва, бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за онова, което искаш. И в преследване на целите, не пропускайте да гребете с пълни шепи от даровете по пътя...
Все пак щастието е в нас, а не извън нас. Бъдете щастливи! :)
понеделник, 14 декември 2009 г.
Зима
Е няма мърдане вече - зимата дойде... Ама крайно време беше пък :)
Започнаха разпродажбите по магазините. Аз както винаги разбрах твърде късно. Бяха останали само малки номера, твърде малки :) Ще видим как е в мола в родния град другата седмица.
Сънувам хубави неща тия дни...
От събота вечерта запразнявам. Имам дори билет за Стара Загора. Другата седмица съм отпуска :) Почивка :) И много ядене и пиене, песни и танци с Жаки :))) Опасна става тя...
Отива си още една година...
Започнаха разпродажбите по магазините. Аз както винаги разбрах твърде късно. Бяха останали само малки номера, твърде малки :) Ще видим как е в мола в родния град другата седмица.
Сънувам хубави неща тия дни...
От събота вечерта запразнявам. Имам дори билет за Стара Загора. Другата седмица съм отпуска :) Почивка :) И много ядене и пиене, песни и танци с Жаки :))) Опасна става тя...
Отива си още една година...
сряда, 9 декември 2009 г.
Зима иде
Утре щяло да вали сняг. Зимата май вече наистина идва.
Вчера беше 8 декември - празникът на студентите (и на бившите такива :))) За пръв път нямало било пияни студенти след празника в болниците. Ми то в тая криза... :)
В БГ парламента пак циркове. Не е истина. Да видим до къде ще ни докарат...
Да идват вече почивните дни. Че желанието за работа е на кота нула :) За разлика от желанието за забавления :)))
Об(л)ичайте се, купете си нови обувки, яжте силна храна и се запасете с положителни преживявания за дългите студени зимни дни и нощи!
Вчера беше 8 декември - празникът на студентите (и на бившите такива :))) За пръв път нямало било пияни студенти след празника в болниците. Ми то в тая криза... :)
В БГ парламента пак циркове. Не е истина. Да видим до къде ще ни докарат...
Да идват вече почивните дни. Че желанието за работа е на кота нула :) За разлика от желанието за забавления :)))
Об(л)ичайте се, купете си нови обувки, яжте силна храна и се запасете с положителни преживявания за дългите студени зимни дни и нощи!
вторник, 8 декември 2009 г.
Никулден
Обичам празниците :)))
С диадемата на Алекс, която 100 пъти ми я подарява и 100 пъти си я взима обратно. Фотограф: Алекс :)
Ето я малката фотографка :) Модерна както винаги, с блуза Хана Монтана :)
Поредното добро попадение на младата надежда на българската фотография - Алекс!
Ники, да си жив и здрав! Беше страхотно!
С диадемата на Алекс, която 100 пъти ми я подарява и 100 пъти си я взима обратно. Фотограф: Алекс :)
Ето я малката фотографка :) Модерна както винаги, с блуза Хана Монтана :)
Поредното добро попадение на младата надежда на българската фотография - Алекс!
Ники, да си жив и здрав! Беше страхотно!
Жаки е вече на шест месеца
Да, Жаки стана на шест месеца :)
Вижте колко е голяма вече...
С мама и татко
Любимата поза по коремче
Бива я баба Живка да прави поддръжки, а? :))) Ама и Жаки не отстъпва - вижте линията на тялото, почти професионално изпълнение :)))
Няма само големите да ядат торта я :) И детето иска :)))
Така в шеги и закачки времето минава...
Вижте колко е голяма вече...
С мама и татко
Любимата поза по коремче
Бива я баба Живка да прави поддръжки, а? :))) Ама и Жаки не отстъпва - вижте линията на тялото, почти професионално изпълнение :)))
Няма само големите да ядат торта я :) И детето иска :)))
Така в шеги и закачки времето минава...
четвъртък, 3 декември 2009 г.
Декември
Декември е. Най-празничният от всички месеци. Е, на нас българите не ни е особено празнично точно сега. Ама нейсе...
Като се сетя миналата година по същото време във Виена каква беше атмосферата и ми се доревава. Сякаш не година е минала, а цяла вечност. Но нека не се натъжаваме, а да мислим позитивно. Ето, и времето се смили над нас, ако може така до Коледа да откара :)
София е вече празнично украсена. Светят лампички навред, носят се коледни песнички, предимно чуждоезични. Сервитьорките по заведенията са пременени в бяло-червени одежди. Хората чакат намаленията, за да обновят зимния гардероб и да купят нещичко за най-близките си и обичани хора...
Правителството реши да даде 31 декември почивен ден. Е, ще поработим на 19-и, но всички знаем как работим в събота :)
Очертава се добра почивка по празниците. Леля ще поиграе с Жаки, ще пообиколи старозагорските магазини, ще се наспи на тишина и ще събере сили за 2010-а. Защото 2010 година се очертава мноооооооооооого интересна!
И един съвет от мен: внимавайте какво си пожелавате по празниците! Сбъдва се! :)
Като се сетя миналата година по същото време във Виена каква беше атмосферата и ми се доревава. Сякаш не година е минала, а цяла вечност. Но нека не се натъжаваме, а да мислим позитивно. Ето, и времето се смили над нас, ако може така до Коледа да откара :)
София е вече празнично украсена. Светят лампички навред, носят се коледни песнички, предимно чуждоезични. Сервитьорките по заведенията са пременени в бяло-червени одежди. Хората чакат намаленията, за да обновят зимния гардероб и да купят нещичко за най-близките си и обичани хора...
Правителството реши да даде 31 декември почивен ден. Е, ще поработим на 19-и, но всички знаем как работим в събота :)
Очертава се добра почивка по празниците. Леля ще поиграе с Жаки, ще пообиколи старозагорските магазини, ще се наспи на тишина и ще събере сили за 2010-а. Защото 2010 година се очертава мноооооооооооого интересна!
И един съвет от мен: внимавайте какво си пожелавате по празниците! Сбъдва се! :)
четвъртък, 26 ноември 2009 г.
сряда, 25 ноември 2009 г.
Пътуване
Човекът е човек, когато е на път.
Утре отиваме в Габрово за откриването на нашия четвърти магазин. Малко промени в последния момент, типично по български. Малко нерви. Блокирах си картата на служебния телефон в опит да я прехвърля в личния. Оправих кашата. Надявам се утре всичко да мине добре.
В петък летим за Виена, а от там - с кола към Унгария. Чака ни среща на региона. В СПА-хотел в малко китно градче. Неделя се прибираме обратно. Неприятно... Всъщност сега не чак толкова :)
Другия уикенд отново към родния град. :) Така е то, движение да има :)
Утре отиваме в Габрово за откриването на нашия четвърти магазин. Малко промени в последния момент, типично по български. Малко нерви. Блокирах си картата на служебния телефон в опит да я прехвърля в личния. Оправих кашата. Надявам се утре всичко да мине добре.
В петък летим за Виена, а от там - с кола към Унгария. Чака ни среща на региона. В СПА-хотел в малко китно градче. Неделя се прибираме обратно. Неприятно... Всъщност сега не чак толкова :)
Другия уикенд отново към родния град. :) Така е то, движение да има :)
понеделник, 23 ноември 2009 г.
Един много хубав уикенд
Рилският манастир - прекрасен както винаги! Облян в слънце, положителна енергия и един ужасен строеж точно срещу задния вход!!!
Паметникът на Вапцаров в центъра на Банско
Площадът в центъра на Банско
Пред нашето хотелче "Саша" - препоръчвам го на всички :)
В Пирин, над Банско. Времето беше наистина невероятно :)
А ето и доказателство за това, колко невероятно беше времето. Аз, Диана Маринова Неделчева, най-зиморничавият човек на света, на 22 ноември 2009 година на около 1000 метра надморска височина съм по къс ръкав!!! Ако не вярвате - погледнте още веднъж снимата :) Аз съм :)
Беше прекрасен уикенд! Заредихме се с положителна енергия и чист въздух. А хубавото време продължава... Ако имате още отпуска и не карате ски, сега е моментът да отидете в планината и да се насладите на последните дарове на приказната есен.
Паметникът на Вапцаров в центъра на Банско
Площадът в центъра на Банско
Пред нашето хотелче "Саша" - препоръчвам го на всички :)
В Пирин, над Банско. Времето беше наистина невероятно :)
А ето и доказателство за това, колко невероятно беше времето. Аз, Диана Маринова Неделчева, най-зиморничавият човек на света, на 22 ноември 2009 година на около 1000 метра надморска височина съм по къс ръкав!!! Ако не вярвате - погледнте още веднъж снимата :) Аз съм :)
Беше прекрасен уикенд! Заредихме се с положителна енергия и чист въздух. А хубавото време продължава... Ако имате още отпуска и не карате ски, сега е моментът да отидете в планината и да се насладите на последните дарове на приказната есен.
сряда, 18 ноември 2009 г.
Здрава
Да, вече съм здрава. :)
Човек осъзнава колко ценно е здравето, когато го загуби.
Осъзнаваме колко ни липсва нещо или някой, когато го загубим.
Осъзнаваме колко щастливи сме били, едва когато щастието вече го няма...
Осъзнаваме колко ни липсват приятелите и семейството, когато сме далече от тях.
Винаги се осъзнаваме постфактум. Дори в редките случаи, когато това се случва навреме, пак сякаш нямаме сили да променим развоя на събитията.
Вчера вече го няма, а утре още не е дошло. Защо тогава ни е толкова трудно да живеем днес и сега?!
Човек осъзнава колко ценно е здравето, когато го загуби.
Осъзнаваме колко ни липсва нещо или някой, когато го загубим.
Осъзнаваме колко щастливи сме били, едва когато щастието вече го няма...
Осъзнаваме колко ни липсват приятелите и семейството, когато сме далече от тях.
Винаги се осъзнаваме постфактум. Дори в редките случаи, когато това се случва навреме, пак сякаш нямаме сили да променим развоя на събитията.
Вчера вече го няма, а утре още не е дошло. Защо тогава ни е толкова трудно да живеем днес и сега?!
неделя, 15 ноември 2009 г.
Жаки манекенка
Жаки вече почти седи самичка. И е много доволна даже в тази поза...
Вижте крачетата :)))
Ех, че е хубаво по коремче...
Красива и през зимата. С благодарности към леля Плама! :)
Няма по-голямо щастие от това да е в нечие ръце. Особено в тези на баба Живка :)))
Вижте крачетата :)))
Ех, че е хубаво по коремче...
Красива и през зимата. С благодарности към леля Плама! :)
Няма по-голямо щастие от това да е в нечие ръце. Особено в тези на баба Живка :)))
вторник, 10 ноември 2009 г.
София, 10. ноември 2009 г.
Мрачно, дъждовно, сиво...
Листата на дърветата капят ли капят...
А "Цариградско" все така бучи...
Вчера излезнах за 20-ина минути да глътна малко въздух в парка. Цветен килим от капещите листа. Сякаш си в някаква приказка. Срещнах едно момченце на около 3 годинки с дядо си. Играеха на криеница сред дърветата. Като ме видя, дядото го попита: "Какво ще кажеш на какичката?". И детето ми пожела приятен ден :)
Листата на дърветата капят ли капят...
А "Цариградско" все така бучи...
Вчера излезнах за 20-ина минути да глътна малко въздух в парка. Цветен килим от капещите листа. Сякаш си в някаква приказка. Срещнах едно момченце на около 3 годинки с дядо си. Играеха на криеница сред дърветата. Като ме видя, дядото го попита: "Какво ще кажеш на какичката?". И детето ми пожела приятен ден :)
Десети ноември
Днес се навършват 20 години от паметните събития на десети ноември 1989 година. Цели 20 години! А може би само 20 години...
Сякаш беше вчера. Бях в седми клас :)
Спомням си митингите, противопоставянето на хората на сини и червени, надеждите на някои хора за по-добър живот, съжалението на други, че никога вече няма да бъде същото...
Колкото по-голям е изборът, толкова по-малък е изборът...
Помня годините след това. Опашките за олио и захар, голямата инфлация, смяната на управленията... Борба за оцеляване и често дори носталгия по отминалите спокойни, сигурни и безгрижни времена. В същото време концентриране на капитали в разни хора, разслояване на обществото, узаконяване на незнайно как създадени "бизнеси". Новите бизнесмени, новите управляващи, нова невиждана престъпност...
Следваха години на експерименти - какво ли не ни мина през главите. Но ние българите сме издръжлива нация. Още сме живи... Уви, не много здрави, но и това ще мине... надявам се...
Нямам сили да се връщам през изминалите години. Не, че бяха лоши. Просто 20 години не проумяхме, че единственото ни спасение е в нас самите. В нашите глави, ръце и крака, земята, въздуха, небето. Малка страна. Големи хора с големи сърца и души! Но тук, в тази страна, има една духовност, която няма в никоя от т. нар. "развити страни". Там хората са мили и любезни, но са някак празни. А нашите хора - обикновните български хора с всичките си бръчки и кръпки по дрехите и скъсаните обувки носят в себе си онази искра (да, искра, която тлее някъде дълбоко, но тя е там), която поддържа огъня в огнището и топли душата. Не скъпите коли и дрехи ни правят щастливи. Да, хубаво е да имаш нормален стандарт на живот. Хубавите вещи носят радост. Но нека в стремежа си към материалното да не изгубим духовното. Нека преди всичко да бъдем хора! И преди, и след, и след това...
Сякаш беше вчера. Бях в седми клас :)
Спомням си митингите, противопоставянето на хората на сини и червени, надеждите на някои хора за по-добър живот, съжалението на други, че никога вече няма да бъде същото...
Колкото по-голям е изборът, толкова по-малък е изборът...
Помня годините след това. Опашките за олио и захар, голямата инфлация, смяната на управленията... Борба за оцеляване и често дори носталгия по отминалите спокойни, сигурни и безгрижни времена. В същото време концентриране на капитали в разни хора, разслояване на обществото, узаконяване на незнайно как създадени "бизнеси". Новите бизнесмени, новите управляващи, нова невиждана престъпност...
Следваха години на експерименти - какво ли не ни мина през главите. Но ние българите сме издръжлива нация. Още сме живи... Уви, не много здрави, но и това ще мине... надявам се...
Нямам сили да се връщам през изминалите години. Не, че бяха лоши. Просто 20 години не проумяхме, че единственото ни спасение е в нас самите. В нашите глави, ръце и крака, земята, въздуха, небето. Малка страна. Големи хора с големи сърца и души! Но тук, в тази страна, има една духовност, която няма в никоя от т. нар. "развити страни". Там хората са мили и любезни, но са някак празни. А нашите хора - обикновните български хора с всичките си бръчки и кръпки по дрехите и скъсаните обувки носят в себе си онази искра (да, искра, която тлее някъде дълбоко, но тя е там), която поддържа огъня в огнището и топли душата. Не скъпите коли и дрехи ни правят щастливи. Да, хубаво е да имаш нормален стандарт на живот. Хубавите вещи носят радост. Но нека в стремежа си към материалното да не изгубим духовното. Нека преди всичко да бъдем хора! И преди, и след, и след това...
петък, 6 ноември 2009 г.
Болна
Да, успях да се разболея :( Въпреки усилията ми - пиене на витимани, ядене на плодове и зеленчуци, въпреки всичко - пак успях да се разболея!
Болестите са ужасно нещо. Когато човек е болен, нищо няма смисъл. В такива моменти осъзнаваме, какво е важно и за кое си струва да се тревожим и скърбим. Не рядко именно тогава оценяваме, кои са истинските ни приятели и на кого можем да разчитаме. И търсим пристан от болката в най-близките си - семейството.
Болно време, болни хора.
Здрав дух в здраво тяло.
Бъдете здрави!
Болестите са ужасно нещо. Когато човек е болен, нищо няма смисъл. В такива моменти осъзнаваме, какво е важно и за кое си струва да се тревожим и скърбим. Не рядко именно тогава оценяваме, кои са истинските ни приятели и на кого можем да разчитаме. И търсим пристан от болката в най-близките си - семейството.
Болно време, болни хора.
Здрав дух в здраво тяло.
Бъдете здрави!
вторник, 3 ноември 2009 г.
Времето
За времето са написани безброй пословици и поговорки. На времето се отделя специално внимание в новинарските емисии. Времето оказва влияние дори на психическото ни състояние. А времето... то просто си тече...
Ето, онова бебенце Жаклин Ивайлова Неделчева, дето се роди преди 5 месеца има-няма три килограма, вече съвсем заприлича на човек...
Опитва се да пълзи
Смее се дяволито, плаче, спи по цяла нощ, яде редовно и с апетит (пу пу)...
Глези се (особено на баба си Живка :)))))
Показва предпочитания (за голяма радост на татко си грабна синия балон :)))
Проявява характер дори...
Това е положението. Студено, мрачно, сняг се опитва да прехвърча навън. Децата растат, възрастните и те :)
Да сме живи и здрави и дай боже повече сили и радост на българския народ! Че тежка зима иде...
Ето, онова бебенце Жаклин Ивайлова Неделчева, дето се роди преди 5 месеца има-няма три килограма, вече съвсем заприлича на човек...
Опитва се да пълзи
Смее се дяволито, плаче, спи по цяла нощ, яде редовно и с апетит (пу пу)...
Глези се (особено на баба си Живка :)))))
Показва предпочитания (за голяма радост на татко си грабна синия балон :)))
Проявява характер дори...
Това е положението. Студено, мрачно, сняг се опитва да прехвърча навън. Децата растат, възрастните и те :)
Да сме живи и здрави и дай боже повече сили и радост на българския народ! Че тежка зима иде...
вторник, 27 октомври 2009 г.
Йога
След дълго канене снощи най-после отидох на йога. Курс за начинаещи, т.е. за мен :) Първи урок!
Мога да го препоръчам най-горещо! Невероятна релаксация! А като видите как изглежда девойката, която води курса... Излъчва спокойствие, уравновесеност, хармония, и при това е в страхотна физическа форма. Какво повече може да иска човек?! :)
Мога да го препоръчам най-горещо! Невероятна релаксация! А като видите как изглежда девойката, която води курса... Излъчва спокойствие, уравновесеност, хармония, и при това е в страхотна физическа форма. Какво повече може да иска човек?! :)
понеделник, 26 октомври 2009 г.
Мъж = Кавалер?
Тази сутрин в автобуса ме провокира една случка, която за пореден път ме убеди, до колко сме свикнали с неджентълментското поведение на мъжете в нашата мила родина...
Качват се мъж и жена. Жената вижда приятелка и се насочва към нея, при което аха да пресече пътя на един мъж. Той й посочва с ръка, че й дава път да мине. В същото време тя прави абсолютно същото...
Снощи в едно от гледаните реалитита по нашите телевизии видна българка на коментара на партньора си, че тя се опитва да го води в танца сподели, че тя е свикнала да бъде мъжът в семейството...
Всеки ден подобни случки - колкото искате. Момчетата от малки са възпитавани да мъдат мъже, да не плачат, да не бъдат чувствителни, да не показват слабост. Да се бият и да отстояват своето, с актуалните за времето средства. По-нежните, услужливи и възпитани младежи са подлагани на присмех и получават прозвища от рода на "женчо", "мамино детенце", "педал" и др. под.
Така растат нашите момчета и се превръщат в мъже, от които ние очакваме (или поне силно се надяваме) да бъдат кавалери!!!
Момчето, което носеше раницата на съседското момиче, вече е "помъдряло" и оставя жените сами да си носят торбите с покупките, те и без това така са свикнали. Онова хлапе, което приготвяше закуска на майка си и оправяше леглото й, за да не закъснее тя за работа, също вече е станало "мъж" и не може да прави повече такива неща.
Както се шегуваха двама водещи:" Не бийте жените се, привързват се по-силно..."
Темата е толкова широка и дълбока, че мога с часове да пиша по нея. Дали ние жените не сме допринесли за това "израстване" на нашите мъже? Дали всеки ден с поведението си не показваме, че въпреки всичко предпочитаме мачовците? Дали не сме станали самите ние толкова самоуверени и независими, че не даваме шанс на мъжа?...
Мили жени, предлагам да решим, какво всъщност искаме от мъжете. Защото мъжът е главата на семейстовото, но жената е вратът!
Качват се мъж и жена. Жената вижда приятелка и се насочва към нея, при което аха да пресече пътя на един мъж. Той й посочва с ръка, че й дава път да мине. В същото време тя прави абсолютно същото...
Снощи в едно от гледаните реалитита по нашите телевизии видна българка на коментара на партньора си, че тя се опитва да го води в танца сподели, че тя е свикнала да бъде мъжът в семейството...
Всеки ден подобни случки - колкото искате. Момчетата от малки са възпитавани да мъдат мъже, да не плачат, да не бъдат чувствителни, да не показват слабост. Да се бият и да отстояват своето, с актуалните за времето средства. По-нежните, услужливи и възпитани младежи са подлагани на присмех и получават прозвища от рода на "женчо", "мамино детенце", "педал" и др. под.
Така растат нашите момчета и се превръщат в мъже, от които ние очакваме (или поне силно се надяваме) да бъдат кавалери!!!
Момчето, което носеше раницата на съседското момиче, вече е "помъдряло" и оставя жените сами да си носят торбите с покупките, те и без това така са свикнали. Онова хлапе, което приготвяше закуска на майка си и оправяше леглото й, за да не закъснее тя за работа, също вече е станало "мъж" и не може да прави повече такива неща.
Както се шегуваха двама водещи:" Не бийте жените се, привързват се по-силно..."
Темата е толкова широка и дълбока, че мога с часове да пиша по нея. Дали ние жените не сме допринесли за това "израстване" на нашите мъже? Дали всеки ден с поведението си не показваме, че въпреки всичко предпочитаме мачовците? Дали не сме станали самите ние толкова самоуверени и независими, че не даваме шанс на мъжа?...
Мили жени, предлагам да решим, какво всъщност искаме от мъжете. Защото мъжът е главата на семейстовото, но жената е вратът!
четвъртък, 22 октомври 2009 г.
петък, 16 октомври 2009 г.
Дъжд и студ
Онова сивото в далечината е Витоша. :)
Студът малко понамаля днес. В офиса сутринта бяха цели 19 градуса! Но пък времето е още по-подтискащо от предните дни. Като има слънце, поне му идва настроение на човек. А тази сивота... някак тъжна е... Тежки мисли нахлуват в главата...
А трябва и да се работи... :)))
сряда, 14 октомври 2009 г.
Шарен свят
Снощи ме поздравиха по едно онлайн радио в Канкун, Мексико :) На чист (е, почти) български! :))) Емилио, благодаря ти!
На 9. ноември "Любе" имат концерт в зала 1 на НДК.
Солистката на "Кренбърис" издала солов албум "Are you listening" (2007-а, ама аз чак сега научих :) Интересен е.
Гледа ми се "Коко преди Шанел". Бил хубав. Както и "Джули и Джулия".
Днес е Петковден. Честит имен ден на всички именици! :)
Сутринта прехвърчаше сняг...
На 9. ноември "Любе" имат концерт в зала 1 на НДК.
Солистката на "Кренбърис" издала солов албум "Are you listening" (2007-а, ама аз чак сега научих :) Интересен е.
Гледа ми се "Коко преди Шанел". Бил хубав. Както и "Джули и Джулия".
Днес е Петковден. Честит имен ден на всички именици! :)
Сутринта прехвърчаше сняг...
неделя, 11 октомври 2009 г.
Моменти на щастие
Животът е труден. Понякога дори нетърпим.
Но има някои моменти, които ни дават основание да вярваме в щастието и да продължаваме напред.
Слънцето, блестящо през цветно обагрените листа на дърветата.
Полянка, цялата покрита с разноцветни листа.
Песента на птичките, предусещащи края на хубавите есенни дни. И въпреки това продължаващи да пеят.
Една невероятна детска усмивка.
Семейството.
Да сме здрави и да ценим онова, което имаме!
Но има някои моменти, които ни дават основание да вярваме в щастието и да продължаваме напред.
Слънцето, блестящо през цветно обагрените листа на дърветата.
Полянка, цялата покрита с разноцветни листа.
Песента на птичките, предусещащи края на хубавите есенни дни. И въпреки това продължаващи да пеят.
Една невероятна детска усмивка.
Семейството.
Да сме здрави и да ценим онова, което имаме!
петък, 2 октомври 2009 г.
Телепатия
Не знам дали вярвате в "тези" неща, но определено има нещо... Въпреки, че аз рядко вярвам на неща, които не мога да видя или проверя по някакъв начин :)
Вчера си мислех за една приятелка и за един приятел и днес ми се обадиха и двамата. А и с двамата не се бяхме чували дълго време... А кажете сега, че е случайност! :)
Даааааа, стават такива работи...
Вчера си мислех за една приятелка и за един приятел и днес ми се обадиха и двамата. А и с двамата не се бяхме чували дълго време... А кажете сега, че е случайност! :)
Даааааа, стават такива работи...
събота, 26 септември 2009 г.
Работна събота
Днес е събота. Работен ден. То един работен ден беше...
Обичам да работя в събота. Никой не ти звъни, никой не праща мейли, имаш време да свършиш всички онези неща, за които никога не ти остава време.
Така че аз приветствам отработването в събота! Още повече, че така имаме възможност да починем 4 дни без да си хабим ценните дни платен годишен отпуск. 4 прекрасни есенни дни! :)))
Обичам да работя в събота. Никой не ти звъни, никой не праща мейли, имаш време да свършиш всички онези неща, за които никога не ти остава време.
Така че аз приветствам отработването в събота! Още повече, че така имаме възможност да починем 4 дни без да си хабим ценните дни платен годишен отпуск. 4 прекрасни есенни дни! :)))
петък, 25 септември 2009 г.
Велинград
Ей, хора, качила съм снимки във фейсбук. Мноооооооого снимки :)))) Тук само някои от тях, заедно с моите впечатления :)
Това е нашият хотел :)
Ден първи, събота, обяд в парка. Героите са уморени от пътя. Автобусите за съжаление не тръгват от Централна, а от Автогара Юг. Която е далеч от понятието за европейска автогара... Няма да изпадам в обясняване на подробностите, но не препоръчвам да я посетите, освен ако не ви се налага :)))
Първата вечер пред нашия хотел - СПА хотел "Рич". Със скромните 4 звезди :)
Прословутият 5-звезден хотел "Дворецът". То пък едно чудо... :)))
По време на така нареченото латино парти... Поне така беше обявено в сайта. Само дето се оказа, че нито е парти, нито е точно латино. Имаше 2 двойки и едно малко момиченце, които танцуваха латино на всевъзможна музика, включително руска :) Милите деца! :( Беше забавно :)))
Това е част от програмата по време на празничната вечеря в неделя вечерта. Разбира се, кючеците повдигнаха чувствително градуса на настроението и развеселиха гостите :)
Ден трети. Времето се оправи и ние щукнахме малко по гората и край езерото "Клептуза". :) Невероятен разкош! Не го пропускайте!
Да не си помисли някой, че сме били на СПА, пък сме ходили само по кръчмите и по горите :))) Безплатно в пакетната цена влизаха парна баня, сауна, студена стая, релакс легла, басейн и джакузи. Та ние се възползвахме пълноценно от възможностите на комплекса :) Парната баня се оказа истински мехлем за вечно запушения ми нос :)
Ммммммммм, кеф :)
Тъй като си направихме и по един масаж (оооооох, масаааааж... :))) ), получихме бонус перлена вана. Нищо особено, но пък доста приятно. Вана с различни масажиращи функции. Това е то перлената вана, макар че на картинката в брошурата имаше и някакви розови листенца...
Почивката беше невероятно релаксираща. Не ми се прибираше... А и времето стана толкова хубаво последните два дни... Живот и здраве, пак ще отидем някъде :)
Това е нашият хотел :)
Ден първи, събота, обяд в парка. Героите са уморени от пътя. Автобусите за съжаление не тръгват от Централна, а от Автогара Юг. Която е далеч от понятието за европейска автогара... Няма да изпадам в обясняване на подробностите, но не препоръчвам да я посетите, освен ако не ви се налага :)))
Първата вечер пред нашия хотел - СПА хотел "Рич". Със скромните 4 звезди :)
Прословутият 5-звезден хотел "Дворецът". То пък едно чудо... :)))
По време на така нареченото латино парти... Поне така беше обявено в сайта. Само дето се оказа, че нито е парти, нито е точно латино. Имаше 2 двойки и едно малко момиченце, които танцуваха латино на всевъзможна музика, включително руска :) Милите деца! :( Беше забавно :)))
Това е част от програмата по време на празничната вечеря в неделя вечерта. Разбира се, кючеците повдигнаха чувствително градуса на настроението и развеселиха гостите :)
Ден трети. Времето се оправи и ние щукнахме малко по гората и край езерото "Клептуза". :) Невероятен разкош! Не го пропускайте!
Да не си помисли някой, че сме били на СПА, пък сме ходили само по кръчмите и по горите :))) Безплатно в пакетната цена влизаха парна баня, сауна, студена стая, релакс легла, басейн и джакузи. Та ние се възползвахме пълноценно от възможностите на комплекса :) Парната баня се оказа истински мехлем за вечно запушения ми нос :)
Ммммммммм, кеф :)
Тъй като си направихме и по един масаж (оооооох, масаааааж... :))) ), получихме бонус перлена вана. Нищо особено, но пък доста приятно. Вана с различни масажиращи функции. Това е то перлената вана, макар че на картинката в брошурата имаше и някакви розови листенца...
Почивката беше невероятно релаксираща. Не ми се прибираше... А и времето стана толкова хубаво последните два дни... Живот и здраве, пак ще отидем някъде :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)