Какво е човекът? Според често цитираната Уикипедия, "хората (Homo sapiens) са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора (Homo). Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни (Hominidae). Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за разсъждение, говор и самоанализ. Както повечето примати, човекът е социално същество, надарено с интелект и воля. Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии."
Интересно... хората имат силно развит главен мозък. Нищо не се казва за това, дали и за какво го ползват. Разсъждение, говор и самоанализ. Ама ние най мразим да мислим. За говоренето - бива, говорим си. Дали казваме нещо, това е друг въпрос. А самоанализът е за тия, дето имат нужда от него. То пък за какво ли ни е всъщност?! Социално животно. Т.е. хем е животно, в което се убеждавам всеки ден, още с излизането ми от дома, хем - социално. То затова сигурно толкова мразим отличаващите се от стадото и не им даваме да надигнат глава над водата. Интелект и воля. Е, тук вече се предавам. Но за желанието за контрол над всичко и всички, дума да няма - факт е. Да, човекът е уникален вид! Ползва какви ли не технологии, но често забравя, че е човек. Вижали ли сте младежи, седнали заедно в заведение, явно приятели, които не си говорят, а си ровят с изключително старание в умните телефони?! Аз го видях за пръв път преди 6 години в Австрия, но вече често го виждам и у нас.
Човекът е ходещ изправен примат, който сам върви против себе си. Строи градове и мегаполиси, в които дори няма къде да ходи. Принуден е да седи по цял ден в мегаофис, в който ни въздух има, ни светлина, за ходене да не говорим. Яде боклуци, диша нещо като въздух. Прави се, че върши много важни дела по цял ден, а след това е толкова отегчен и изморен, че като всяко животно иска само да яде и да спи. Е, може и някои други работи да свърши. Но и те са животински. Викат му "човещинка". Така ден след ден човек развива социалните си умения, умението да говори, да упражнява влияние, да контролира природата и хората в обкръжението си. Показва колко е интелигентен, прилага логически доводи по време на преговори, напряга се, мори се, поти се, за да може да се обкръжи с още повече власт, пари и технологии. Но като социално животно, човекът обикновено си търси друг човек, с когото да върви през градската джунгла. Да върви с гордо вдигната глава, че и той е като другите и си има половинка. И в този наш си свят, ние все бързаме, бързаме, бързаме...
А светът си е свят - същият от преди 2000 години. И хората са същите. И силната воля, както и слабостта, страстта, както и безразличието, любовта или пък нейната липса, са си все същите. Сами се унищожаваме, но за съжаление се опитваме да унищожим и всичко около себе си. В един филм извънземни дойдоха да спасяват планетата ни от нас самите. Филмът трябваше да бъде фантастика, но тъй като е от преди няколко години, вече не изглежда толкова нереален. Причиняваме толкова мъка и страдание сами на себе си и на най-близките си, че понякога се чудя, къде остава човешкото в нас. От ден на ден човещината се изгубва и животинското взема превес. Да, човекът може да говори, но поради тази причина има възможността да лъже. Надареното с интелект и воля същество понякога се държи толкова глупаво и прави такива гигантски простотии, че да се чудиш има ли мозък в главата. И все пак едно нещо си остава неоспоримо - способността на човека да чувства. Да се чувства щастлив. Или пък нещастен. Да обича и да бъде обичан. Да търси красотата - около себе си и в себе си. Е, някои се престарават, но и това е човешко.
Малко безцелно и неструктурирано се получи, заради хаоса в главата ми. Опитвам се да разбера света около себе си. Много ми е трудно, да не кажа - невъзможно. Но като една нищожна единица в големия свят на уникалния вид, опитвам се да запазя вярата си в човека.
А Горки беше казал: "Човек - това звучи гордо." Може би, може би...
четвъртък, 23 април 2015 г.
сряда, 22 април 2015 г.
Валенсия - ден последен
Дойде и последният ни ден в прекрасната Валесния. Стегнахме багажа, направихме някоя снимка на квартирата ни, оставихме ключа и куфарите и за последно се впуснахме из Валенсия.
Искам да кажа няколко думи за квартирата. Беше чудесна - дневна с кухня и две спални. Мястото беше централно, а момичетата бяха много отзивчиви. Може да се наеме както от booking, така и от airbnb.com, през който си го запазихме ние. Казва се апартмент Паломар. Вижте как изглежда:
Имаше и нещо като вътрешно дворче, на което се излиза от двете спални - само за нашия апартамент, тъй като явно тези на по-високите етажи си имат тераси.
Поразходихме се с лека тъга и седнахме да пием кафе на площада на девицата. Слънцето ту изгряваше, ту се скриваше, та голямо дебнене падна да направим някоя читава снимка.
След кафето влезнахме в базиликата отсреща, където почти приключваше службата на Велика събота.
Пласа де ла Рейна
Минахме за последно през любимия си централен пазар, пихме орчата, купихме туй-онуй и продължохме към Пласа де Аюнтамиенто.
Обиколка на всички любими места в центъра, обяд с паеля и други вкусотии, последни покупки. Другото е ясно - метрото (до летището от центъра са няма и 20 минути), самолетът и обратно в бг реалността с местните бакшиши. Но както се казва, не съжалявай, че е свършило, радвай се, че се е случило! Пък ей я къде е Валенсия, 3 часа полет, винаги може човек да отиде отново...
Искам да кажа няколко думи за квартирата. Беше чудесна - дневна с кухня и две спални. Мястото беше централно, а момичетата бяха много отзивчиви. Може да се наеме както от booking, така и от airbnb.com, през който си го запазихме ние. Казва се апартмент Паломар. Вижте как изглежда:
Имаше и нещо като вътрешно дворче, на което се излиза от двете спални - само за нашия апартамент, тъй като явно тези на по-високите етажи си имат тераси.
Поразходихме се с лека тъга и седнахме да пием кафе на площада на девицата. Слънцето ту изгряваше, ту се скриваше, та голямо дебнене падна да направим някоя читава снимка.
След кафето влезнахме в базиликата отсреща, където почти приключваше службата на Велика събота.
Пласа де ла Рейна
Минахме за последно през любимия си централен пазар, пихме орчата, купихме туй-онуй и продължохме към Пласа де Аюнтамиенто.
Обиколка на всички любими места в центъра, обяд с паеля и други вкусотии, последни покупки. Другото е ясно - метрото (до летището от центъра са няма и 20 минути), самолетът и обратно в бг реалността с местните бакшиши. Но както се казва, не съжалявай, че е свършило, радвай се, че се е случило! Пък ей я къде е Валенсия, 3 часа полет, винаги може човек да отиде отново...
На рождения ми ден във Валенсия
Ден 4 от престоя ни във Валенсия започна с посещение на биопарка. Взехме автобуса, класирахме се сравнително бързо за билети и се втурнахме да разглеждаме зоопарка с африкански животни. Наричат го Биопарк, тъй като животните са в един вид естествена среда. В интерес на истината, изглеждаха доста щастливи.
Една снимка от градините на Турия в някакъв квартал - минахме от там на път за спирката (малко се объркахме всъщност, но пък беше красиво ;-).
Това се казва палма! ;-) И то насред блоковете...
Повозихме в сепаре в метрото (прилича на трамвай, но се води метро всъщност).
Накрая стигнахме до морето. Плажът е голям, но духаше силен вятър, а и не беше чак толкова топло. Все пак беше пълно с хора по бански. За разлика от нашите крайбрежни улици, във Валенсия не изобилства от капанчета и заведения за хранене. Малкото в района бяха претъпкани, а останалите, в които се опитахме да намерим нещо за хапване, или току-що бяха затворили, или се канеха да затварят. Все пак беше Разпети петък. Най-накрая намерихме едно местенце, което ни нагости, и то доста добре. Отправихме се отново към морето и намерихме една чудна уличка с къщи, почти всички с плочки и най-различни цветни мотиви. Беше впечатляващо!
На много тераси бяха провесени икони от плат - заради празника.
Уличката беше уникална. В района подготвяха сцена за вечерните чествания, които успяхме да гледаме по една от техните телевизии. Във Валенсия се организира единствената морска Света седмица - семана санта марина. Шествието се провежда около морето и представлява наистина внушителна церемония.
Да не каже някой, че не сме снимали морето ;-)
Не бях особено очарована, но трябваше да го видим.
От там взехме отново метрото и отидохме в центъра. Отправихме се в търсене на кафе. Попътно видяхме още един от известните пазари - Колон. В момента в него се помещават предимно заведения за хранене и кафенета, но изглежда определено мнооооого добре. Вижте!
От пазара - в кафенето. Намерихме едно страхотно кафе близо до пазара, в предната част на което продават шоколад и ние дори помислихме в началото, че е само магазин. Но като влезнахме видяхме навътре частта с кафето. Хапнахме страхотни шоколадови сладкиши и пихме много интересен чай - според личните предпочитания на всеки. След тортата посетихме близкия Ел корте инглес - най-голямата верига молове в тази част на Испания (и в Барселона ги има). Напазарувахме за вечеря от хранителния магазин и се прибрахме. Направихме си пържолки и салата, отворихме червеното вино от Испания, хапнахме, пийнахме и така мина моят пореден рожден ден. Беше прекрасен ден, изпълнен с много емоции и красота.
Една снимка от градините на Турия в някакъв квартал - минахме от там на път за спирката (малко се объркахме всъщност, но пък беше красиво ;-).
Това се казва палма! ;-) И то насред блоковете...
Повозихме в сепаре в метрото (прилича на трамвай, но се води метро всъщност).
Накрая стигнахме до морето. Плажът е голям, но духаше силен вятър, а и не беше чак толкова топло. Все пак беше пълно с хора по бански. За разлика от нашите крайбрежни улици, във Валенсия не изобилства от капанчета и заведения за хранене. Малкото в района бяха претъпкани, а останалите, в които се опитахме да намерим нещо за хапване, или току-що бяха затворили, или се канеха да затварят. Все пак беше Разпети петък. Най-накрая намерихме едно местенце, което ни нагости, и то доста добре. Отправихме се отново към морето и намерихме една чудна уличка с къщи, почти всички с плочки и най-различни цветни мотиви. Беше впечатляващо!
На много тераси бяха провесени икони от плат - заради празника.
Уличката беше уникална. В района подготвяха сцена за вечерните чествания, които успяхме да гледаме по една от техните телевизии. Във Валенсия се организира единствената морска Света седмица - семана санта марина. Шествието се провежда около морето и представлява наистина внушителна церемония.
Да не каже някой, че не сме снимали морето ;-)
Не бях особено очарована, но трябваше да го видим.
От там взехме отново метрото и отидохме в центъра. Отправихме се в търсене на кафе. Попътно видяхме още един от известните пазари - Колон. В момента в него се помещават предимно заведения за хранене и кафенета, но изглежда определено мнооооого добре. Вижте!
От пазара - в кафенето. Намерихме едно страхотно кафе близо до пазара, в предната част на което продават шоколад и ние дори помислихме в началото, че е само магазин. Но като влезнахме видяхме навътре частта с кафето. Хапнахме страхотни шоколадови сладкиши и пихме много интересен чай - според личните предпочитания на всеки. След тортата посетихме близкия Ел корте инглес - най-голямата верига молове в тази част на Испания (и в Барселона ги има). Напазарувахме за вечеря от хранителния магазин и се прибрахме. Направихме си пържолки и салата, отворихме червеното вино от Испания, хапнахме, пийнахме и така мина моят пореден рожден ден. Беше прекрасен ден, изпълнен с много емоции и красота.
понеделник, 20 април 2015 г.
Размисли за филма "Солта на земята"
В събота с една приятелка пообиколихме центъра, хапнахме и решихме да отидем на кино. В некомерсиалното Г8. Три малки зали, заглавия, повечето от които така и не достигат до екраните на мултиплексите. На входа двама младежи ни подхванаха с питането дали не сме за веган изкушението. Вътре - пълно с хора, които нагъваха здраво - вегани един вид. Човекът на касата така се зарадва като разбра, че не сме за яденето, че възкликна: "Най-после някой за култура!".
Та първият филм, който започваше, беше "Солта на земята". Знаех, че е за някой фотограф, но нямах представа какво ни очаква всъщност. Филмът започна съвсем лежерно, малко снимки, малко размисли, малко история. Но от един момент нататък стана брутален. Каквито са хората и историите, показани в него. Като социален фотограф Себастиао Салгадо обикаля над 100 страни и винаги е в най-горещите точки на Земята. Покъртителните му снимки на човешки трагедии са представени из целия свят. Не мога да опиша впечатлението, което остави филмът у мен. От една страна ме развълнува готовността на един човек да рискува да зареже сигурната си и доходна работа и да се захване с нещо, което му доставя удоволствие, но което не е ясно до къде ще го доведе - нещо, което повечето от нас не смеят да направят. От друга страна - историите в снимките. Цялата мъка, смърт и безнадеждност. Човекът като жертва на човека. Човекът като звяр. Масово изтребление и лично страдание. Толкова много смърт... Сякаш няма никога да има край... Завръщането към корените - фермата в родния град, към природата - възстановяването на унищожената гора и поемането в зряла възраст по нов път. Път към корените. Към себе си.
Тежък филм. Филм, който ще развълнува и камъка. Филм за изкуството, за хората и природата, за отаянието и надеждата, за смъртта и обичта. Един голям филм!
Между другото впоследствие видях, че филмът има и няколко номинации и награди. За статистиците: Кан ’14 – „Особен поглед”: Специална награда на журито, наградата на Екуменическото жури и номинация за наградата „Особен поглед” Осло ’14 – Номинация за най-добър документален филм Сан Себастиан ’14 – Награда на публиката.
Та първият филм, който започваше, беше "Солта на земята". Знаех, че е за някой фотограф, но нямах представа какво ни очаква всъщност. Филмът започна съвсем лежерно, малко снимки, малко размисли, малко история. Но от един момент нататък стана брутален. Каквито са хората и историите, показани в него. Като социален фотограф Себастиао Салгадо обикаля над 100 страни и винаги е в най-горещите точки на Земята. Покъртителните му снимки на човешки трагедии са представени из целия свят. Не мога да опиша впечатлението, което остави филмът у мен. От една страна ме развълнува готовността на един човек да рискува да зареже сигурната си и доходна работа и да се захване с нещо, което му доставя удоволствие, но което не е ясно до къде ще го доведе - нещо, което повечето от нас не смеят да направят. От друга страна - историите в снимките. Цялата мъка, смърт и безнадеждност. Човекът като жертва на човека. Човекът като звяр. Масово изтребление и лично страдание. Толкова много смърт... Сякаш няма никога да има край... Завръщането към корените - фермата в родния град, към природата - възстановяването на унищожената гора и поемането в зряла възраст по нов път. Път към корените. Към себе си.
Тежък филм. Филм, който ще развълнува и камъка. Филм за изкуството, за хората и природата, за отаянието и надеждата, за смъртта и обичта. Един голям филм!
Между другото впоследствие видях, че филмът има и няколко номинации и награди. За статистиците: Кан ’14 – „Особен поглед”: Специална награда на журито, наградата на Екуменическото жури и номинация за наградата „Особен поглед” Осло ’14 – Номинация за най-добър документален филм Сан Себастиан ’14 – Награда на публиката.
Валенсия - Океанариумът
Ден 2 от нашия престой във Валенсия посветихме на Океанариума. Той е най-големият морски парк в Европа, който е дом на 500 вида риби и други морски създания.
След около час висене на опашка за билети под жаркото слънце, сигурно защото отидохме чак по обяд, се сдобихме с така желаните пропуски. Завтекохме се към делфинариума, да не пропуснем шоуто с делфините, което се провежда само няколко пъти на ден. Отидохме, настанихме се, погледнахме часа и решихме, че сме точно навреме. Да, ама не! Навреме, ама по българско време :-)))) Т.е. имахме цял час до шоуто. Както и да е, изчакахме, гледайки подготовката на делфините. И най-накрая шоуто започна. Излезе един очарователен батко, който проведе няколко игри с децата и техните родители и придружители. Избраха няколко деца, които включиха в програмата. Дадоха им гумени ботуши и възможността да ръководят няколко скока, както и да погалят един от делфините. Децата бяха неимоверно щастливи! Вижте няколко снимки от шоуто!
Шоуто беше невероятно, струваше си чакането. Освен забавната страна то имаше и образователна. Много добре организирано и направено.
Океанариумът разполага с бели китове, моржове, делфини, както и с аквариум, отразяващ морския живот в Червено море. Голяма част от животните са зад стъкло, затова и снимките не станаха много добри. Ето някои от по-сполучливите:
Морският парк е проектиран от испанския архитект Феликс Кандела.
Изкарахме си целия ден там. Единственото, което не можахме да видим, е ресторантът под водата. Но той беше в обедна почивка, т.е. затворен цял следобяд ;-) Определено този морски парк е много по-добър от аквариума в Барселона. Препоръчвам го най-горещо на всички, особено на хората с малки деца!
Преизпълнени с морски впечатления се прибрахме, сготвихме си рибата, която бяхме купили сутринта от любимия ни пазар (то си беше цяло приключение пазаруването, с оскъдните ни познания по испански, но пък какво ли не опитахме :-), направихме си салата, хапнахме царски и щастливи и доволни заспахме.
След около час висене на опашка за билети под жаркото слънце, сигурно защото отидохме чак по обяд, се сдобихме с така желаните пропуски. Завтекохме се към делфинариума, да не пропуснем шоуто с делфините, което се провежда само няколко пъти на ден. Отидохме, настанихме се, погледнахме часа и решихме, че сме точно навреме. Да, ама не! Навреме, ама по българско време :-)))) Т.е. имахме цял час до шоуто. Както и да е, изчакахме, гледайки подготовката на делфините. И най-накрая шоуто започна. Излезе един очарователен батко, който проведе няколко игри с децата и техните родители и придружители. Избраха няколко деца, които включиха в програмата. Дадоха им гумени ботуши и възможността да ръководят няколко скока, както и да погалят един от делфините. Децата бяха неимоверно щастливи! Вижте няколко снимки от шоуто!
Шоуто беше невероятно, струваше си чакането. Освен забавната страна то имаше и образователна. Много добре организирано и направено.
Океанариумът разполага с бели китове, моржове, делфини, както и с аквариум, отразяващ морския живот в Червено море. Голяма част от животните са зад стъкло, затова и снимките не станаха много добри. Ето някои от по-сполучливите:
Морският парк е проектиран от испанския архитект Феликс Кандела.
Изкарахме си целия ден там. Единственото, което не можахме да видим, е ресторантът под водата. Но той беше в обедна почивка, т.е. затворен цял следобяд ;-) Определено този морски парк е много по-добър от аквариума в Барселона. Препоръчвам го най-горещо на всички, особено на хората с малки деца!
Преизпълнени с морски впечатления се прибрахме, сготвихме си рибата, която бяхме купили сутринта от любимия ни пазар (то си беше цяло приключение пазаруването, с оскъдните ни познания по испански, но пък какво ли не опитахме :-), направихме си салата, хапнахме царски и щастливи и доволни заспахме.
Абонамент за:
Публикации (Atom)