След малко повече от три часа полет кацнахме на летището във Валенсия. На излизане ни лъхна толкова топла и ароматна вълна, че за момент не можахме да си поемем въздух. Беше толкова прекрасно! Аромат на жасмин, портокали, пролет, море... и слънце. От снега в София за няколко часа се озовахме сякаш на друга планета. Тук пролетта беше дошла с всички прекрасни цветове и аромати, а в онзи ден температурите са били дори летни. Хубаво посрещане! Таксито ни закара за 20-30 минути до квартирата в стария град. Посрещна ни любезна девойка (оказа се, че е от Украйна и много се зарадва, че сме българи, нали сме били съседи :-), която ни обясни къде се намираме, какво има за гледане в града и около него, остави ни карта и ключ и ни пожела весело изкарване. Метнахме куфарите и веднага се отправихме към центъра. То ние си бяхме всъщност в центъра, но тогава още не бяхме много наясно.
Първите ни снимки от Валенсия! Животът кипи с пълна сила, хората хапват, пийват, забавляват се. Ние - пълна дезориентация - картата сякаш беше безполезна. Оставихме се на течението и просто обикаляхме. Спокойни и усмихнати хора. Палми нявсякъде. Обожавам палми! Църкви и площади на всеки ъгъл. Сладоледът беше страхотен! Обикаляхме, докато не капнахме от умора.
Ден 1
Решихме да отидем да хапнем набързо в някое кафе. Явно бяхме станали много рано, защото почти всичко беше затворено. Намерихме едни китайци, които бяха отворили и умрели за кафе се втурнахме да поръчваме. Хубаво, ама те говорят само испански. Един човек в кафето се опита да помага с превода, та някак поръчахме. Уви, не точно това, което си мислехме :-) Хапнахме набързо и се втурнахме да покоряваме града.
Първа спирка - Централният пазар (любимото място на моя Явор)
Да не ви отегчавам с повече снимки на риби и рибни продукти, но ние доста риби нащракахме. Има цяло хале с прясна риба и морски дарове, които изглеждат толкова апетитно, че ти се иска да ги метнеш в тиганчето и да се отдадеш на кулинарно пиршество.
От рибата - към саламите, сирената и всичко останало...
Фрешовете бяха страшно вкусни и само по 1 евро.
Как да не си купи човек и няколко турона :-) Хората сложили от всички видове за дегустация, обясняват, канят те да опиташ, превръщат пазаруването в истинска емоция. Е, купихме си! И не съжаляваме. На същото място последния ден пихме и орчата - известната валенсиянска напитка, приличаща на вид на нашата боза, на вкус обаче нямат нищо общо. На мен много ми хареса орчатата, има малко особен вкус, но ми допадна.
До пазара се намира бившата копринена борса Ла Лоня.
Сградата е построена в готически стил по време на Златния век на Валенсия. Копринената борса прилича на стар средновековен дворец, който е построен на базата на антични крепостни стени. Тя се състои от три основни части, всяка с различно предназначение - основната кула, залата Consulado del Mar и залата за сключване на договорите, която е изградена от множество спираловидни колони. Те са разположени в известния двор с портокаловите дървета, наречен Patio de los Naranjos.
Следваща спирка - катедралата на площад де ла Рейна. Тъй като бяхме през седмицата преди католическия Великден, станахме свидетели на няколко служби и мероприятия.
Като по филмите...
Хванахме само края на службата, но и това ни беше достатъчно да добием представа за размаха на католическата църква.
От там - към музея на керамиката
Националният музей на керамиката се помещава в дворец, който датира от 15-ти век и е бил реконструиран през 1740 г. в стил рококо с прекрасен вход, покрит с алабастър.
Вътре можете да намерите файтони, датиращи от 18-ти век, стаи – от 19-ти век, средновековна керамика и ценна колекция от плочки, изработени в Кралската керамична фабрика в Алкора. Струва си да се види!
Сградата на банката на Валенсия
И след това вече трябваше да хапнем нещо. Седнахме в едно заведение в центъра, което се оказа, че е собственост на арменци. И слава богу, момичето говореше малко английски, иначе трудно щяхме да се оправим с обедното меню. Та по въпроса за яденето... Испанците сякаш ядат постоянно. Закусват до 12 часа, обядват между 2 и 6 и вечерят от 8-9 до към полунощ. И така всеки ден. Нормалното обедно меню вклюва първо, второ, като и двете са основни, напитка (може вино, може бира, а може и вода:-), десерт и кафе. Има експресно меню, което включва само едно основно с напитка + десерт или кафе. На нас то ни беше предостатъчно, но местните си хапваха от пълното, "нормалното" меню. Валенсия е известна с ястията от ориз. Има дори музвй на ориза в града. Популярната паеля също е родом от Валенсия. И поради това ние още първия ден си поръчахме нещо като паеля. Не беше кой знае какво, но ние бяхме страшно гладни и хапнахме добре.
След обедната почивка, някъде към 4 следобяд, стигнахме до Колизеума и гара север.
На гарата има едно помещение с часовник и картини от мозайки - много красиво!
На път към градините на Турия минахме по една чудна алея между двете платна на движението - нещо като мини парк.
Най-накрая стигнахме и градините на Турия. Градините са направени в коритото на реката, която е отбита преди години, тъй като през 1957 година е наводнила града. В момента градините са прекрасен парк с дървета, цветя, фонтани, алеи за велосипедисти, спортни съоръжения - за мен едно от най-хубавите неща в града. Не след дълго наближихме Града на науките и изкуствата.
Палатата на музиката
Гъливер
Градът на науките и изкуствата е проектиран в чест на отпразнуването на настъпването на 21-ви век и изглежда така, сякаш е от друга планета.
Амбициозният проект е започнат в края на 1994 година и за около 2-3 години е завършен. Друг свят, свят на бъдещето. Или свят от бъдещето...
Изтощени, но със светнали от впечатления очи, отидохме да вечеряме в едно близко до квартирата заведение. Пихме по бира, хапнахме калмари, картофки и селекция от местни саламчета, кое от кое по-вкусно, и се отправихме към леглата.
Продължението - друг път :-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар