Какво е човекът? Според често цитираната Уикипедия, "хората (Homo sapiens) са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора (Homo). Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни (Hominidae). Имат силно развит главен мозък, даващ им възможност за разсъждение, говор и самоанализ. Както повечето примати, човекът е социално същество, надарено с интелект и воля. Човек се отличава и с желанието си да разбира и влияе на света около себе си, в търсене на обяснение и начин за използване на природните явления. Човекът е уникален вид, единственият, който пали огън, готви храната си, шие си дрехи и използва многобройни други технологии."
Интересно... хората имат силно развит главен мозък. Нищо не се казва за това, дали и за какво го ползват. Разсъждение, говор и самоанализ. Ама ние най мразим да мислим. За говоренето - бива, говорим си. Дали казваме нещо, това е друг въпрос. А самоанализът е за тия, дето имат нужда от него. То пък за какво ли ни е всъщност?! Социално животно. Т.е. хем е животно, в което се убеждавам всеки ден, още с излизането ми от дома, хем - социално. То затова сигурно толкова мразим отличаващите се от стадото и не им даваме да надигнат глава над водата. Интелект и воля. Е, тук вече се предавам. Но за желанието за контрол над всичко и всички, дума да няма - факт е. Да, човекът е уникален вид! Ползва какви ли не технологии, но често забравя, че е човек. Вижали ли сте младежи, седнали заедно в заведение, явно приятели, които не си говорят, а си ровят с изключително старание в умните телефони?! Аз го видях за пръв път преди 6 години в Австрия, но вече често го виждам и у нас.
Човекът е ходещ изправен примат, който сам върви против себе си. Строи градове и мегаполиси, в които дори няма къде да ходи. Принуден е да седи по цял ден в мегаофис, в който ни въздух има, ни светлина, за ходене да не говорим. Яде боклуци, диша нещо като въздух. Прави се, че върши много важни дела по цял ден, а след това е толкова отегчен и изморен, че като всяко животно иска само да яде и да спи. Е, може и някои други работи да свърши. Но и те са животински. Викат му "човещинка". Така ден след ден човек развива социалните си умения, умението да говори, да упражнява влияние, да контролира природата и хората в обкръжението си. Показва колко е интелигентен, прилага логически доводи по време на преговори, напряга се, мори се, поти се, за да може да се обкръжи с още повече власт, пари и технологии. Но като социално животно, човекът обикновено си търси друг човек, с когото да върви през градската джунгла. Да върви с гордо вдигната глава, че и той е като другите и си има половинка. И в този наш си свят, ние все бързаме, бързаме, бързаме...
А светът си е свят - същият от преди 2000 години. И хората са същите. И силната воля, както и слабостта, страстта, както и безразличието, любовта или пък нейната липса, са си все същите. Сами се унищожаваме, но за съжаление се опитваме да унищожим и всичко около себе си. В един филм извънземни дойдоха да спасяват планетата ни от нас самите. Филмът трябваше да бъде фантастика, но тъй като е от преди няколко години, вече не изглежда толкова нереален. Причиняваме толкова мъка и страдание сами на себе си и на най-близките си, че понякога се чудя, къде остава човешкото в нас. От ден на ден човещината се изгубва и животинското взема превес. Да, човекът може да говори, но поради тази причина има възможността да лъже. Надареното с интелект и воля същество понякога се държи толкова глупаво и прави такива гигантски простотии, че да се чудиш има ли мозък в главата. И все пак едно нещо си остава неоспоримо - способността на човека да чувства. Да се чувства щастлив. Или пък нещастен. Да обича и да бъде обичан. Да търси красотата - около себе си и в себе си. Е, някои се престарават, но и това е човешко.
Малко безцелно и неструктурирано се получи, заради хаоса в главата ми. Опитвам се да разбера света около себе си. Много ми е трудно, да не кажа - невъзможно. Но като една нищожна единица в големия свят на уникалния вид, опитвам се да запазя вярата си в човека.
А Горки беше казал: "Човек - това звучи гордо." Може би, може би...
Няма коментари:
Публикуване на коментар