Размисли за филма "Солта на земята"

В събота с една приятелка пообиколихме центъра, хапнахме и решихме да отидем на кино. В некомерсиалното Г8. Три малки зали, заглавия, повечето от които така и не достигат до екраните на мултиплексите. На входа двама младежи ни подхванаха с питането дали не сме за веган изкушението. Вътре - пълно с хора, които нагъваха здраво - вегани един вид. Човекът на касата така се зарадва като разбра, че не сме за яденето, че възкликна: "Най-после някой за култура!".
Та първият филм, който започваше, беше "Солта на земята". Знаех, че е за някой фотограф, но нямах представа какво ни очаква всъщност. Филмът започна съвсем лежерно, малко снимки, малко размисли, малко история. Но от един момент нататък стана брутален. Каквито са хората и историите, показани в него. Като социален фотограф Себастиао Салгадо обикаля над 100 страни и винаги е в най-горещите точки на Земята. Покъртителните му снимки на човешки трагедии са представени из целия свят. Не мога да опиша впечатлението, което остави филмът у мен. От една страна ме развълнува готовността на един човек да рискува да зареже сигурната си и доходна работа и да се захване с нещо, което му доставя удоволствие, но което не е ясно до къде ще го доведе - нещо, което повечето от нас не смеят да направят. От друга страна - историите в снимките. Цялата мъка, смърт и безнадеждност. Човекът като жертва на човека. Човекът като звяр. Масово изтребление и лично страдание. Толкова много смърт... Сякаш няма никога да има край... Завръщането към корените - фермата в родния град, към природата - възстановяването на унищожената гора и поемането в зряла възраст по нов път. Път към корените. Към себе си.
Тежък филм. Филм, който ще развълнува и камъка. Филм за изкуството, за хората и природата, за отаянието и надеждата, за смъртта и обичта. Един голям филм!

Между другото впоследствие видях, че филмът има и няколко номинации и награди. За статистиците: Кан ’14 – „Особен поглед”: Специална награда на журито, наградата на Екуменическото жури и номинация за наградата „Особен поглед” Осло ’14 – Номинация за най-добър документален филм Сан Себастиан ’14 – Награда на публиката.