Гръцки впечатления - III част

Навън се скъсва да вали вече трети ден. Моят нос също протече... Какво ми остава, освен да се върна в спомените си за лятото?!

Сега ще ви разкажа за нашето лято на Амуляни. Амуляни е много малък остров между втория и третия ръкав на Халкидики. Ние попаднахме там случайно и почти в последния момент. Отидохме в една туристическа агенция и казахаме, че търсим почивка в Гърция, но да не е много скъпо. И те ни предложиха Амуляни. Тогава (лятото на 2012-а) още никой не беше чувал за островчето и си беше чист риск, но ние решихме да опитаме.
И така, след дълго пътуване под жежкото слънце, най-после стигнахме до ферибота. Разстоянието до острова е малко - взима се за 10-15 минути. Островът още отдалече много ми хареса. Тъй като е малък, на него няма кой знае какво разнообразие. Квартирите са съсредоточени в главния град, в близост до пристанището. Таверните и баровете са достъпни и много приятни. Има няколко плажа - пясъчни, каквито ги обичаме ние, с кристално чиста вода и много риба в нея. За съжаление тогава още не се бяхме светнали какво удоволствие е да гледаш с маска и шнорхел живота във водата. До плажовете се стига с кола или мотор.

Такова спокойствие, такова безвремие... чак ми доскуча в началото. След забързаното ежедневие попаднах на място, където времето е спряло. И... зачудих се какво да правя. Представяте ли си?! Толкова бях свикнала да бързам, да мисля и да правя нещо постоянно, че бях забравила да релаксирам. След първоначалния шок обаче нищоправенето взе да ми харесва. Сега разбирам безделниците! ;-)
А нощно време беше толкова красиво!

Видяхме, че има корабчета, които правят екскурзии до Атон. И един ден отидохме, взехме си билети и потеглихме.

Корабчето спря в Уранополи да почине и да качи още пътници - последното населено място, на което се допускат туристи. На Атон могат да ходят само мъже, и то само след предварително разрешение от църквата. Ето какво намерих в нета по този въпрос.

Защо не пускат жени на Атон ?

Светата гора Атон е полуостров в Гърция, на който са разположени 20 големи мъжки манастира (като не се броят по-малките монашески общини). Във Византия е било строго забранено на жените да влизат във всички мъжки манастири. Света гора се смята за земното кътче на Божията Майка — преданието гласи, че пресвета Богородица и евангелист Йоан се отправили на морско пътешествие, но по пътя се разразила буря и се изгубили. Спрели в подножието на планината Атон, на това място, където днес се намира Иверския манастир. Поразена от красотата на тези места, света Богородица помолила Господ да направи Света гора нейн земен кът. По завета на Божията Майка нито една жена, освен нея, не може да стъпи на земята на Атон. През 1045 година по време на управлението на византийския император Константин IX Мономах е приет устав за атонските монаси, който официално забранява на жените и даже за домашни животни от женски пол да пребивават на територията на Света гора. Указът на президента на Гърция от 1953 година предвижда от 2 до 12 месеца затвор за жени, нарушили забраната (длъжни сме да отбележим, че по време на гражданската война в Гърция от 1946 до 1949 година на Света Гора са намирали убежище жени-бежанки, както и многократно по време на турското владичество). Запазването на тази забрана е едно от условията на Гърция при влизането на страната в Евросъюза. Въпреки това, периодично различни органи на ЕС се опитват да оспорят тази точка. Досега това не се случва, защото формално Атон е частно владение — цялата територия на полуострова е разделена на двадесет части между разположените тук манастири. Трябва да отбележим, че византийската забрана за посещение на манастирите от лица от противоположен пол до днес се спазва достатъчно строго – не само на Атон, но и в много мъжки манастири не пускат жени, а в повечето женски манастири не пускат мъже (освен служещото духовенство).

Корабчетата карат на определено отстояние от брега, колкото да се видят манастирите, но не повече.
В Уранополи има няколко хотела, както и къщи за гости, но плажовете му не струват, така че ако ходите там, най-добре планирайте плаж на Амуляни.

Обратно до Уранополи и от там - към нашето островче.

За любителите на екзотиката на острова има един дядо с каручка, който развежда туристите до плажовете с гръмкото приканване: "бич, бич, бич" :-)))

Изкарахме няколко безметежни дни на едно безумно спокойно и красиво място. Но уви, и то имаше край. На връщане минахме през Аспровалта - да обядваме и да починем малко. Мястото не ми хареса особено, но от там е тази чудна снимка:

Ето още няколко морски кадъра...

Лято, море, слънце, сладолед, студена бира... Ах, вече ужасно ми липсват!

Словенски емоции

Неотдавна работата и късметът ме отведоха за пореден път в малката Словения. Леко тъжна заради лошото време, което ни очаква в Любляна, бях особена щастлива да разбера, че всъщност колегите ни готвят изненада и няма да сме в Любляна, а в Порторож - най-великият им морски курорт! Уау, това вече беше друго нещо!

Кацайки на малкото летище, почти се обърках къде съм. Летището е обградено отвсякъде с планини, толкова е зелено и чисто, че може да се обърка човек, че е в Швейцария.

Събрахме се, качихме се в микробуса и потеглихме към Любляна. Там имахме малка обиколка и голям обяд :-)

Ето няколко снимки от столицата на Словения. Градът е малък, но спретнат и приятен. Река Любляница, която тече през центъра, му придава особен чар. На върха има и замък, но за него нямахме време (пак не стигнах до там).

Времето беше неприятно - дъждовно и доста хладно, особено след жегите в България. Но екскурзоводката беше толкова приятна жена, че почти не обърнахме внимание на времето.
Центърът е затворен за автомобили, всички се движат пеш или на колело.

От Любляна се отправихме към една от големите забележителности на Словения - пещерата Постойна. Уви, вече я бах виждала, но въпреки това взех дейно участие в програмата на екскурзовода ;-)

Много идейно, но доста смразяващо - колегите бяха подготвили място в пещерата, на което направиха презентация.
Обратно с влакчето и най-после на въздух! Отвън ни чакаха чай, кафе и сладки, но и това не помогна особено да се размразим.

Иначе ето малко инфо от Уикипедия за любителите на статистиката:
Пещерата Постойна (на словенски Postojnska jama, Постойнска яма) е карстова пещерна система с дължина 20 570 метра и дълбочина 115 метра, намираща се на около 10 километра край словенския град Постойна. Тя е най-дългата пещерна система в страната и една от най-значимите ѝ туристически дестинации. Предлага най-дългия туристически пещерен маршрут в света: 5,23 километра. Пещерата е хилядолетно дело на река Пивка.
В Постойна живее ендемитът пещерен протей (или още човешка рибка), който е най-голямото пещерно земноводно в света. Туристическият маршрут в Постойна минава край аквариум с протеи.
В пещерата редовно се организират концерти, поради добрата ѝ акустика.

Ей, тази "човешка рибка" много впечатли аудиторията! :-)))

След интересната и охлаждаща разходка най-после отидохме в Порторож. Първата ми среща с града беше на едно от годишните събрания през януари. Тогава имахме толкова проблеми с полетите, че хич и не отразихме великия курорт. А и едно е на морето през януари, съвсем друго е през септември. Сега градът оправда името си - беше целият с цветя, а морето искреше във всички нюанси на синьото и тюркоаза.

Порторож (Портороуз на италиански, буквално "Port of Roses", т.е. "Пристанището на розите" или "Порт на рози", като roža на словенски означава цвете, букет) е крайбрежен град в Словения и една от най-популярните туристически дестинации в страната. Част от община Пиран и населен с около 3,000 души, Порторож е мястото на яхтклуб, казино и множество спортни състезания. За словенците цените тук са малко солени, така че идват най-много за уикенда. Основната част туристи е от Германия и Италия.

Първата вечер имахме дрескод "black tie". Т.е. трябваше да сме официални. Вечерята беше в специално отделена за нас част на ресторанта, много тържествена и запомняща се.

На другия ден си започнахме заниманията. Чувствахме се малко като деца, което гледат слодоледа, но не могат да го опитат - виждахме морето през прозореца, но то беше недостижимо за нас...

Но следобяд все пак стигнахме до морето. Имахме разходка с лодка :-)

Лодката ни отведе в съседното селце Пиран. На централния площад имаше група, която създаваше настроение, а деца тичака, скачаха, караха ролери и скейтове.

След кратка спирка на площада се поразходихме нагоре-надолу из селото.

На другия ден ходихме в солниците. Порторож-Сековлйе е малко селище, известно с производството на сол. В миналото на това място имало блата, образувани от връзката с Адриатическо море. Но през Средновековието са превърнати в солници. Традицията за производство на сол е жива и до днес.

В солниците има СПА център на открито - с басейн с морска вода и разнообразни СПА терапии.

Последната вечер ни бяха организирали типична вечеря с програма с народни песни и танци. Беше забавно и малко тъжно.

Ето и една снимка на хотела, в който бяхме:

На другия ден минахме през Копер. Копер е пристанищен град на Адриатическо море в Обално-крашкия регион на Словения. Той е най-голямото и единствено търговско пристанище на страната. Копер е шестият по големина град в Словения.

От там - Любляна, летището и... към дома. Прегръдки, усмивки, сълзи - много емоции! Много спомени от едно пътуване, което започна миналата година в Бохум, мина през Люцерн, Вроцлав, Берлин и Прага и завърши в Словения! Пътуване не само в прекия смисъл, но и в преносния. Много теми за размисъл, много нови хора, нови гледни точки, нови пътища и светове.

Мога да кажа само: "Огромно благодаря за шанса!"