В края на 2011 година решихме да посрещнем Новата година с приятели в Солун - близо, топло (поне така си мислехме) и не много скъпо. Натоварихме се сутринта на колата и в ранния следобяд пристигнахме в Солун. Всички предупреждения за ужасния трафик в града се оказаха самата истина. Опасно е дори да вървиш по тротоара, защото мотористите не познават граници и минават буквално навсякъде, където могат да минат. Добре, че хотелът имаше подземен паркинг, та не се наложи да търсим къде да паркираме колата.
Настанихме се (не останахме очаровани от хотела, въпреки многото му звезди) и тръгнахме да разглеждаме центъра. От първото ми минаване през Солун си спомнях Бялата кула, крайбрежната алея с пиещите фрапе и предупрежденията на екскурзоводката да внимаваме, за да нямаме проблеми със стомаха след фрапето ;-), центъра, църквата "Св. Димитър" и един рибен пазар, миризмата от който няма да забравя никога! Но пък какъв избор имаше на този пазар, ум да ти зайде!
В онзи декемврийски следобед единствената ни мисъл беше да влезем някъде на топло. Стелеше се нещо като мъгла над града, която обгръщаше всичко и всички, а влагата от морето и вятърът допълнително влошаваха положението. Така че пообиколихме центъра, ходихме в църквата "Св. Димитър", помотахме се около Римския форум или по-точно около останките от него, порадвахме се на портокаловите дръвчета посред зима, минахме по главната улица и влезнахме в едно кафе на крайбрежната да пием нещо топло.
Самотна лодка в тон с времето и настроението.
От кафето - към Бялата кула. И докато се усетим, вече се беше стъмнило. За капак, започна да вали, което сложи край на нашата разходка.
Фонтанът зад Бялата кула.
На другия ден - 31. декември времето беше малко по-приветливо. Поне не валеше. Нашите приятели отидоха до мола, а ние предпочетохме да се разходим из центъра. Кипеше предновогодишен шопинг. Въодушевление. Празнично настроение. Тръбяха за кризата, но хората бяха широко усмихнати, кафетата - пълни, носеха се пълни торби с подаръци. Това леко ни замисли...
Попаднахме на тази група - някакъв техен обичай явно, бяха много забавни с всеотдайността си.
Центърът беше празнично украсен, но въпреки това, някак прекалено сив.
Новогодишната нощ беше най-скучната в живота ми! Пирятелката ми беше казала, че в Гърция не са големи купонджии, но аз настоявах да отидем и да се убедим сами, надявайки се, че ще си изкараме хубаво. Е да, ама не! Храната няма да коменитрам, не сме от най-ящните. Но нямаше настроение! Имаше нещо като музика, някакви баби и дядовци си потанцуваха, и добре, че се качихме в стаята да се чукнем за Новата година, че сигурно нямаше и да разберем, кога е настъпила.
Изиграхме едно-две хора и към 00:30 часа програмата в ресторанта приключи :-)
Така че, мили хора, с ръка на сърцето мога да кажа, Солун не е място за посрещане на Нова година. Поне не за млади хора. Студ, сивота, влага... Нееееееееееее, друго си е през лятото! Но пък Нова година в Турция, това е друго нещо :-) Въпреки, че и там брахме голям студ.
След това зимно посещение в Солун, реших да ходя в Гърция само през топлите сезони :-)))))
Няма коментари:
Публикуване на коментар