Сега ще ви разкажа за нашето лято на Амуляни. Амуляни е много малък остров между втория и третия ръкав на Халкидики. Ние попаднахме там случайно и почти в последния момент. Отидохме в една туристическа агенция и казахаме, че търсим почивка в Гърция, но да не е много скъпо. И те ни предложиха Амуляни. Тогава (лятото на 2012-а) още никой не беше чувал за островчето и си беше чист риск, но ние решихме да опитаме.
И така, след дълго пътуване под жежкото слънце, най-после стигнахме до ферибота. Разстоянието до острова е малко - взима се за 10-15 минути. Островът още отдалече много ми хареса. Тъй като е малък, на него няма кой знае какво разнообразие. Квартирите са съсредоточени в главния град, в близост до пристанището. Таверните и баровете са достъпни и много приятни. Има няколко плажа - пясъчни, каквито ги обичаме ние, с кристално чиста вода и много риба в нея. За съжаление тогава още не се бяхме светнали какво удоволствие е да гледаш с маска и шнорхел живота във водата. До плажовете се стига с кола или мотор.
Такова спокойствие, такова безвремие... чак ми доскуча в началото. След забързаното ежедневие попаднах на място, където времето е спряло. И... зачудих се какво да правя. Представяте ли си?! Толкова бях свикнала да бързам, да мисля и да правя нещо постоянно, че бях забравила да релаксирам. След първоначалния шок обаче нищоправенето взе да ми харесва. Сега разбирам безделниците! ;-)
А нощно време беше толкова красиво!
Видяхме, че има корабчета, които правят екскурзии до Атон. И един ден отидохме, взехме си билети и потеглихме.
Корабчето спря в Уранополи да почине и да качи още пътници - последното населено място, на което се допускат туристи. На Атон могат да ходят само мъже, и то само след предварително разрешение от църквата. Ето какво намерих в нета по този въпрос.
Защо не пускат жени на Атон ?
Светата гора Атон е полуостров в Гърция, на който са разположени 20 големи мъжки манастира (като не се броят по-малките монашески общини). Във Византия е било строго забранено на жените да влизат във всички мъжки манастири. Света гора се смята за земното кътче на Божията Майка — преданието гласи, че пресвета Богородица и евангелист Йоан се отправили на морско пътешествие, но по пътя се разразила буря и се изгубили. Спрели в подножието на планината Атон, на това място, където днес се намира Иверския манастир. Поразена от красотата на тези места, света Богородица помолила Господ да направи Света гора нейн земен кът. По завета на Божията Майка нито една жена, освен нея, не може да стъпи на земята на Атон. През 1045 година по време на управлението на византийския император Константин IX Мономах е приет устав за атонските монаси, който официално забранява на жените и даже за домашни животни от женски пол да пребивават на територията на Света гора. Указът на президента на Гърция от 1953 година предвижда от 2 до 12 месеца затвор за жени, нарушили забраната (длъжни сме да отбележим, че по време на гражданската война в Гърция от 1946 до 1949 година на Света Гора са намирали убежище жени-бежанки, както и многократно по време на турското владичество). Запазването на тази забрана е едно от условията на Гърция при влизането на страната в Евросъюза. Въпреки това, периодично различни органи на ЕС се опитват да оспорят тази точка. Досега това не се случва, защото формално Атон е частно владение — цялата територия на полуострова е разделена на двадесет части между разположените тук манастири. Трябва да отбележим, че византийската забрана за посещение на манастирите от лица от противоположен пол до днес се спазва достатъчно строго – не само на Атон, но и в много мъжки манастири не пускат жени, а в повечето женски манастири не пускат мъже (освен служещото духовенство).
Корабчетата карат на определено отстояние от брега, колкото да се видят манастирите, но не повече.
В Уранополи има няколко хотела, както и къщи за гости, но плажовете му не струват, така че ако ходите там, най-добре планирайте плаж на Амуляни.
Обратно до Уранополи и от там - към нашето островче.
За любителите на екзотиката на острова има един дядо с каручка, който развежда туристите до плажовете с гръмкото приканване: "бич, бич, бич" :-)))
Изкарахме няколко безметежни дни на едно безумно спокойно и красиво място. Но уви, и то имаше край. На връщане минахме през Аспровалта - да обядваме и да починем малко. Мястото не ми хареса особено, но от там е тази чудна снимка:
Ето още няколко морски кадъра...
Лято, море, слънце, сладолед, студена бира... Ах, вече ужасно ми липсват!
Няма коментари:
Публикуване на коментар