Отиде си лятото...

Сега, когато лятото безвъзвратно си отиде и отвори вратата на есенните дъждове, депресии и цветни боички, когато на терасата киснат последните цветни летни дрехи, изпрани за последно тази година, когато се сещаме, че отново нямаме обувки и яке, а моловете се пукат по шевовете... Точно сега ще си спомня за последното ни море това лято.
Като целокупния български народ и ние решихме да прекараме четирите почивни дни около 22-ри септември в Гърция. След дълго уточняване на броя на хората и мястото, накрая си останахме ударната групичка. Запазихме буквално в последния момент някаква квартира в Сарти, събрахме багажа и легнахме да спим бързо. Трябваше да станем рано, за да избегнем трафика, който се очакваше.
На 19-ти (събота) станахме в тъмни зори, натоварихме багажа, минахме да вземем третия член на екипажа и потеглихме. Въпреки ранния час, трафик имаше повече от очакваното. На границата почакахме около половин час и така, благополучно пристигнахме по обед в града. Стаите ни не бяха готови (типично по гръцки), затова отидохме да хапнем по една рибена супа в любимата ни таверна.
Втори опит за настаняване - отново неуспешен. Почакахме още малко и най-накрая успяхме да си вземем ключовете. Квартирата беше меко казано мизерна, но както и да е. Скочихме в банския и хайде на плаж!

Водата беше приказно топла! Стояхме до залез...

Таверните бяха пълни с българи, повечето дори бяха спретнали меню на български - пълно с правописни грешни, доста комично, но все пак е някакъв напредък.
На другия ден отидохме на плаж-мечта. Къмпингът беше вече затворен, така че почти нямаше хора. Бяхме в Рая!

Обядвахме обилно.

Легнахме да поспим, всички бяхме изморени. Малко се поувлякохме със съня, та закъсняхме със следобедния плаж. На Портокалите беше гъчкано с народ (разбирай, с българи ;-).

Въпреки това гледката си струваше!
От там отидохме на сутрешния плаж, но на него духаше много силен вятър, та накрая се прибрахме без плаж.
Разходихме се по брега в Сарти.

Истинска медитация! Шумът на вълничките, цветовете на залеза, светлинните ефекти, образувани от слънцето през облаците, разминаващите се самолети над главите ни... Исках да спра времето!
На третия ден ни събуди гръмотевична буря. Голям дъжд падна, но сравнително бързо изпече и поизсъхна. Решихме да не губим плажа и се отправихме към Ахриди.

Райското плажче скоро бе покрито с облаци, преваля дори кратко, раздуха се и по обяд трябваше да си тръгнем. Следобед отново валя. Две снимки преди дъжда.

Страховито красиво!
И след дъжда :-)

Толкова красиви облаци! Толкова красив залез! Тук ще пусна една дълбока въздишка, запазвайки този спомен до следващата година.
Последната нощ отново валя и на сутринта вече не ставаше за плаж. Морето беше страховито... и въпреки това, някак красиво.

Довиждане, море! Довиждане, лято! До догодина!