Любляна, Словения

Любляна е най-приятната европейска столица, в която съм била.



А Словения е най-чистата, подредена и богата бивша социалистическа страна.



Жалко, че времето беше гадно, но дори този факт не успя да помрачи слънчевото ми настроение там.

Размисли

Странно нещо е животът…

Напоследък все по-често срещам хора, които се развеждат. Те също някога са били ужасно влюбени, обичали са, давали са всичко от себе си, за да вървят нещата, създали са деца. Времето минава – ден след ден, месец след месец, година след година, сякаш нямат край тези дни, които толкова си приличат.

И изведнъж нещо става с тях! Вече не се обичат! Карат се постоянно, в повечето случаи за глупости, парите все не стигат, винаги има по-млади, по-красиви, по-богати и по-мили от партньора… Никой не иска да се жертва вече, дори в името на децата (както беше научено поколението на моите родители например)…

Всеки търси щастието. Голямото щастие и истинската любов! При някой друг.

Да, всичко е преходно и всичко е временно, а няма нищо по-постоянно и сигурно от временните неща. Затова трябва да сме доволни и щастливи от това, което имаме, и да му се радваме, докато го имаме. Утре може просто да му е минало времето…

Предколедна Виена

С приближаването на Коледа настроението във Виена се повишава забележително. Всички Коледни пазари вече отвориха, а усещането е неповторимо.

Това е прословутият пазар пред Съвета – сградата е превърната в огромен Коледен календар.





Всеки ден през декември се отваря по едно прозорче – и така до Великото Рождество!



А това е централната търговска улица Грабен нощно време.

Wiener Staatsoper

Най-после доживях да сбъдна още една своя детска мечта – да отида на опера във Виенската Държавна опера!

Гледахме „Саломе” на Щраус.

Самата опера е доста странна като сюжет. Саломето беше бая закръгленичка, та като дойде моментът за танца с воалите ние очаквахме да закърши женствено снага, те пък взеха, че пуснаха някаква балерина… Майката на Саломе беше облечена по-скоро като за Ренесанса.

Но иначе самата сграда е много величествена и доста по-голяма от тази на Софийската опера. Изпълнението беше мноооооооого добро, особено Йоан - беше номер 1 във всяко отношение…

Хубаво изживяване. Дай Боже всекиму!

Chippendales Show - Любляна, Словения

Какво да кажа – шоуто беше невероятно!!!

Има и по-нецензурни снимки, но не смятам, че е подходящо да ги качвам тука… Който проявява интерес - да ми се обади :)))

Една много приятна вечер

Снощи беше много приятна вечер въпреки отвратителното време…

След работа минах малко по магазините и най-после си намерих шапка, която да подхожда на новото ми палто. :) При това на съвсем добра цена. От зяпане на шапки, ризки, бижута и какво ли още не за малко да си изтърва танците.

На салсата установихме, че вече знаем цели 6 фигури и можем доста прилично да си ги комбинираме и да си играем. :)

През почивката ходихме на Коледния пазар в Museumsquartier, но не беше нищо особено. Затова пък този на Maria-Theresien-Platz е супер. Има много приятни неща от дърво и различни джунджурийки, както и сергийки с хапване и пийване. Най-после успях да пия прословутото греяно вино (Glühwein) с много канела и ядох някакъв печен картов във фолио с чеснов сос, шунка и кашкавал. :) Беше великолепно! Само дето после цяла вечер се оригах на чесън, ама нейсе. :)))

После на салса практиката добре упражнихме всичките 6 фигури, които знаем. :) Ммммммноооого приятно!

След обяд заминаваме за Виенската гора на среща на ръководните кадри на фирмата. Дано не ни затрупа снегът...

Зимата идва

От няколко дни времето чувствително се развали. След приказната седмица в Словения (във всяко едно отношение) - студ, облаци, вятър. Неприятно, особено за хора като мен, които мразят студа. А повече от студа – липсата на слънце и светлина. Дано поне завали сняг, както го дават през уикенда, ще стане светло, чисто и красиво.

Та зимата иде.

Във Виена по всичко си личи, че идва зимата. С нея и светлите Коледни празници. Почти всички Коледни пазари вече са в разгара си – пунш, греяно вино, сладкиши, Коледни украси и подаръци – кои по-стилни, кои доста кичозни, забавления за малчуганите. Духът на Коледа вече витае над града. Само малко снежец липсва, но съвсем скоро и това ще се уреди…

Снощи Австрия загуби с 4 на 2 от Турция. Сутринта по радиото се шегуваха, че всъщност Австрия е играла срещу себе си - поради огромния брой турци в страната и всъщност те не са загубили… Ама имат чувство за хумор хората. Как нахакано играха турците – с желание и настроение, почти пред собствена публика, интересен мач се получи. Иначе те австрийците си очакваха да паднат и никак не се изненадаха от поредната си загуба. Ама те са хора с философско мислене, та такива неща не могат да ги разтревожат силно…

А българският национален футболен отбор бил загубил от сръбския приятелската среща с 6 на 1!!! Е това вече ако не е срам и позор, здраве му кажи!

Салса

Снощи на курса по салса беше много забавно. Тъй като бях много изморена от пътуването до Линц през деня, нямах сили да остана за практиката. Та попитахме даскала (това забавно за гледане създание), дали няма друга вечер практика за начинаещи. Пък то се оказа, че само четвъртък можело, защото в клуба се организирали какви ли не мероприятия. Даже периодично се събирали всички салсероси от страната да си правят партита! Ммммммм…

Жалко, че няма да съм тук да видя подобно събиране. :-((( Сигурно е голямо шоу…

Нищо де, другата седмица вече ще гледам да не пропусна практиката, че учим едни сложни неща… :-)))

Отново моята любима Виена

Ех, влюбена съм в този град…

Belvedere





Ето в този приказен дворец в центъра на Виена върви изложбата на Густав Климт.

Малко снимки от Чехия

Златна Прага

Един прастар, но движещ се пражки трамвай


Паладиум


Операта


Бърно – вторият по големина град в Чехия. Има прекрасна стара градска част (снимките са от там), но иначе е един панелен конгломерат…

Това е то – истинското изкуство!

Вчера имах леко напрегнат ден и реших в обедната почивка да се поразходя за успокоение. Случайно погледът ми попадна върху витрината на един антикварен магазин, където се кипреше обложка на операта на Пучини „Madame Butterfly“.

Влезнах вътре и реших да разгледам. Оказа се, че съм попаднала на истинско съкровище – запис от 1988 година, в ролята на Чо Чо Сан - Мирела Френи, а на Пинкертон - Хосе Карерас. 3 компакт диска заедно с книжка с цялото либрето на 4 езика (немски, италиански, английски и френски) и кратка история на създаването на операта в картонена опаковка – и всичко това само за 15 евро (за сравнение един какъв да е диск с музика струва горе-долу толкова). Не можах да повярвам! Веднага го взех, разбира се. :-)))

Снощи надух уредбата и се заех да сготвя нещо, защото храната за душата е хубаво нещо, но трябва и да се яде. :-)

Манджата стана страхотна!

А аз за пореден път се скъсах да рева накрая на операта… Ми така де, горката жена… А музиката е такава красота…

Ако някой не е гледал още „Madame Butterfly“ – да навакса възможно най-бързо. Заедно с „Тураднот“ са сред от любимите ми опери. Аз от малка си падам по мелодраматизма… А някои произведения на изкуството успяват да ме разреват или разсмеят всеки път, независимо дали ги виждам (или чувам) за първи или за 21-ви път.

Това е то – истинското изкуство!

Salsa

Танците снощи бяха супер! Беше много забавно. :)))

Даскалът е като едно подвижно желе, един такъв разлят във всички посоки :), много е смешно да го гледа човек. Обаче обяснява страхотно. И като гледам повечето напредват бързо.

Мен ме разконспирираха набързо, че не ми е първият салса курс, много добре съм била танцувала… :)

Хубавото е, че още от самото начало те карат да танцуваш с различни партньори. Така хем партньора се научава по-добре, хем дамата не свиква на воденето само на нейния си кавалер, а на повече. Много хубаво, да.

А още по-хубавото е, че има повече мъже отколкото жени!!! Урааааааа!!! Е такова нещо не бях виждала… И жените се кефят, пък мъжете се опитват да се доредят до дама, а не като при нас…

От другата седмица започват и салса практики вечер от 10 за час и половина. Само дето аз тогава съм канена на парти и сигурно ще пропусна. :(

Музиката е много готина. По едно време пуснаха едно доста бързо парче, леле, много беше смешно, изпонастъпкаха се, то народ много, мястото не стига… А и повечето кавалери милите… Някои ще се научат де, ама други… Има някои без никакво чувство за ритъм, направо ме влудяват. Ама те заради гаджетата…

Та такива работи. В живота има и хубави моменти.

Отново в Румъния

Миналата седмица отново имах удоволствието да бъда в Румъния. :)))

По пътя от Тимишуара към Орада си говорихме с шофьорчето. За Чаушеску, за революцията, за живота… За близо 10 000-те хиляди жертви на революцията, за желанието на Чаушеску да изтрие от лицето на Земята разбунтувалия се град, за последвалите събития в Букурещ, за времето на преход и за живота в страната днес. Момчето говореше доста добре английски. Бил шофьор на такси преди, работел по 14 часа на ден 6 дни седмично, за да върже двата края и да може да си позволи да живее със съпругата си в приличен двустаен апартамент под наем. Сега са занимава с отдаване на коли под наем. Беше леко обезверен, че в родината му скоро ще може да се живее добре. Нямали пътища, заплатите били малки, а всичко много скъпо (потвърждавам, че цените са убийствени), и най-лошото – нищо не се променяло… Та се замислих за нашата страна хубава, как се променят нещата и колко добре живеят хората, уф, живот като на кино… Ама като във филм на Фелини, Алмодовар или Костурица, а не от онези от Холивуд, дето все завършват с хепи енд.

Между другото в момента тук върви Виенале-то. Гледах реклама на THE WRESTLER с Мики Рурк – ей, милият, много е остарял. Но казват, че играе великолепно… В което не се съмнявам. Само дето… Мики Рурк за мен си е Мики Рурк от "9 седмици и половина". :)

В двореца Белведере има изложба на Густав Климт, ако ми остане време може да я видя някой почивен ден. Доста е изчанчен за мен, аз съм по традиционното изкуство… А още по-странният Ван Гог може да се види в Албертина-та. Информация за любителите на изобразителното изкуство, Виена не е толкова далече…

Ох, ще трябва да тръгвам – отивам на танци. Малко разнообразие.

Приказка за времето и часовника

Където и да сме, колкото и далече да бъдем едни от други, всички ние обитаваме голямото село, наречено планетата Земя. И каквото и да правим, нищо не остава незабелязано. Неразбрано – да, но никога нищо не се губи.

Все бързаме, да не пропуснем нещо, да видим и да узнаем всичко, да сме винаги в крак с актуалните тенденции. Бързаме, бързаме… за къде ли всъщност бързаме толкова?!

Гледах един филм за не помня коя точно арабска държава. Хората живееха бедно, но спокойно - в колиби, перяха на реката, превиваха гръб по цял ден на полето, предвижваха се с магарета. Дишаха чист въздух, ядяха колкото имаха екологично чиста според съвременните определения храна (те друга нямат), наслаждаваха се на девствената си природа - на небето, слънцето, вятъра и хората край себе си.

Да, и това го има все още. Дори в България има такива места.

Тези хора не мислят какви нови обувки, нова кола или нова къща да си купят.

Не плануват къде да празнуват Нова година или да почиват през лятната си отпуска.

За тях времето е спряло, то не съществува.

Те казват: ЕВРОПЕЙЦИТЕ ИМАТ ЧАСОВНИКА, НИЕ ИМАМЕ ВРЕМЕТО.

Да, те наистина имат цялото време на света. А какво имаме ние?...

Берлинската стена

Тези дни вървят какви ли не филми и предавания за падането на Берлинската стена преди 18 години. По онова време (историческата за много страни и народи 1990-а, последвала събитията от 1989-а) бях в подготвителен клас в езиковата гимназия. Спомням си много ясно, на 3-ти октомври бяхме на зелено училище на Старозагорските минерални бани. Бяха големи радости и празненства в Германия. Тогава не ми беше много ясно защо, но…

Снощи започна двусерийният филм „Wir sind das Volk“ – човек може да настръхне, като го гледа. Показва се положението в ГДР преди падането на стената, как са се опитвали да избягат на Запад и как голяма част от хората са били застреляни при тези си опити (по официални данни около 800 души са убити в търсенето на нов живот…). Как една жена се опитва да отиде при мъжа си в Западен Берлин, който избяга преди 6 години. Тогава тя разбра, че е бременна, роди, момчето порасна… Тя се опита да избяга през унгарската граница в Австрия, но се спъна и падна в безсъзнание, а детето го пуснаха граничарите през мрежата с едни хора, които също бягаха на Запад… Жената я хванаха и я тикнаха в лагер. Голяма гадост! Има доста документални кадри от визитите на Горбачов, изказвания на Ерих Хонекер, съвсем автентични. И винаги някак се прокрадва нотката за любовта и за правото на избор и свобода…

Като се замисля сякаш ние сме най-миролюбивият народ сред всички. Румънците всички знаем, какво направиха с Чаушеску през онази същата 1990-а. За сърбите въобще няма да говоря, то не бяха войни, не бе чудо там. Унгарците също имаха своята революция. Източно германците и те явно не са били много доволни и щастливи (или поне не всички) и са дали известен брой жертви… А при нас мирно и тихо… Е, имаше там един момент, когато се говореше за танкове, беше обграден парламента и замерян с какво ли не, тогава малко се сбиха народ и полиция, но това е направо нищо. А и то беше след 1989-а. Сигурно това ни е народопсихология, останало от времената, когато по нашите земи са властвали какви ли не господари. Връх на чуждото господство естествено е турското робство (пардон, османско присъствие, нали така учат сега децата в училище!). Та българинът е свикнал да си трае и да чака по-добри времена. Хубаво ли е това или лошо – не мога да кажа, но фактите са такива.

Из Чехия и Словакия

Миналата седмица се подвизавах из Чехия и Словакия.

Прага наистина е страхотна… Но метрото им беше малко страховито за мен, едни ескалатори препускат с бясна скорост надолу и нагоре, имаш чувството, че ей-сегичка ще пропаднеш в дън земя, народ, блъсканица… Друго нещо си е Виена… Вечерта ходихме в един марокански ресторант. Беше много приятно, вървеше латино музика, а накрая пуснаха един от любимите ми албуми Buena Vista Social Club... Дори имаше вероятност да се грабнем да идем до крепостта, но се оказа, че времето много е напреднало… Жалко, щеше да е страхотно, била много красива нощно време, с хиляди светлинки…

Бях за малко в Бърно, втория по големина град в Чехия. Успях да видя стария център – павирани улици, катедрали, статуи, магазини… Опасна работа са това католиците. Що пари са пръснати за построяването и продължават да се харчат за поддържането на тоя разкош… Винаги ми е било странно съчетаването на идеите на християнството като скромност и човеколюбие с това ненужно за мен разхищение на средства, символ на суета, показност и внушаване на чувство за нищожност на човека… Както и да е, това е друга тема. Та имат там една катедрала на върха на хълма, мисля, че беше Св. Петър и Павел. Като застане човек пред входа и погледне нагоре – свят ти се завива. Едни високи високи стени, облачета се носят по синьото небе с бясна скорост, загубваш представа за време, място и пространство. Чувството е неописуемо, трябва да се изживее.

Бях в Требич в Чехия – малко градче, и в Хлоховец – Словакия, още по-малко градче с панелки. В Словакия някак по ми хареса, хората са по-приветливи. И езикът е по-близък до нашия. Иначе и чехите, и словаците са много възпитани и дружелюбни, не като нас.

Като цяло стандартът на живот не ми се видя кой знае колко по-висок от този в България. Някои цени са доста по-високи. Заплатите също са по-високи, но не много повече. Унгария ми се стори доста по-напред с материала.

Има магистрали почти навсякъде в двете страни, но и почти винаги има ремонти и задръствания по тях. Е, все пак Прага – Бърно е около 2 часа, толкова е и пътят Бърно – Виена, както и Будапеща – Виена. А София си е далече, далече…

В събота вечерта имаше нощ на музеите във Виена, но аз бях толкова изтощена от пътешествията през седмицата, а и от здравословното ми състояние, че цял ден и цяла нощ спах почти непробудно. Затова пък в неделя се поразходих, времето се пооправи, изгря слънце и стопли намръзналата ми душа. Разгледах двореца Белведере. На фона на Шьонбрун ми се видя някак бедно и малко, но иначе си е красиво, спор няма. До Паметника на съветската армия, който е доста внушителен и дума не става да има спор, дали да бъде разрушен или не, има главозамайващ фонтан, построен по случай пускането на централната канализационна система в града. Във фонтана се образуваше дъга, а гледката беше една от най-красивите, които съм виждала в последно време… Стоях, гледах и не вярвах на очите си. А хората минаваха покрай фонтана и не виждаха красотата в него. Така минава животът ни, забързани, все гледаме да стигнем навреме, да не пропуснем нещо, а в това препускане изпускаме понякога най-хубавите си моменти… Ще кача снимки на фонтана с дъгата при първа възможност. Минах покрай операта, Албертина и се помотах из центъра още малко. Беше много приятно.

Пътуването ми за Словения се поотложи, защото колежката я блъснала кола преди 2 седмици и не е в състояние да работи. Слава богу, нищо сериозно де. Така че тази седмица ще бъда във Виена. Което ме радва честно казано, тук съм по-спокойна.

А, сетих се още нещо. Тази сутрин имаше малко закъснение на метрото. Поради тази причина хората през 3 минути предупреждаваха за нередовността на влаковете и се извиняваха. Понеделник сутрин, Летище София. Самолетът София – Прага трябва да излети по разписание в 6.50 ч. Става 6.20, 6.30, 6.40, 6.50, 7.00… Никой нищо не казва. Ще има ли полет, няма ли да има, с какво закъснение. Повечето пътници имаха прикачване в Прага и сериозно се притесниха, дали ще успеят и какво ще правят, ако си изтърват другия полет. Скоропостижно в 7.20 ч. започнаха да ни качват в автобуса за самолета. Сами си правете изводите. Ей това ме дразни у нас, всичко трябва да затруднява, а не да улеснява и без това трудния ни живот. А толкова малко е нужно, за да се променят нещата. И както се казва, не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари!

Ето и от Будапеща

На хубавия син Дунав (не е никак син, ами си е като блато, но че е красив спор няма)





Парламентът денем


И нощем...


Да, не е никак лошо в Будапеща…

Няколко съвсем пресни снимки от Виена

В парка на Дунав, ужасно време, миналата неделя



В една типично австрийска сладкарница до Хофбург ядох нещо… нямам думи, вижте и може да добиете някаква представа.




Прословутият паметник на Моцарт в Бурггартен



Карлскирхе