Миналата седмица отново имах удоволствието да бъда в Румъния. :)))
По пътя от Тимишуара към Орада си говорихме с шофьорчето. За Чаушеску, за революцията, за живота… За близо 10 000-те хиляди жертви на революцията, за желанието на Чаушеску да изтрие от лицето на Земята разбунтувалия се град, за последвалите събития в Букурещ, за времето на преход и за живота в страната днес. Момчето говореше доста добре английски. Бил шофьор на такси преди, работел по 14 часа на ден 6 дни седмично, за да върже двата края и да може да си позволи да живее със съпругата си в приличен двустаен апартамент под наем. Сега са занимава с отдаване на коли под наем. Беше леко обезверен, че в родината му скоро ще може да се живее добре. Нямали пътища, заплатите били малки, а всичко много скъпо (потвърждавам, че цените са убийствени), и най-лошото – нищо не се променяло… Та се замислих за нашата страна хубава, как се променят нещата и колко добре живеят хората, уф, живот като на кино… Ама като във филм на Фелини, Алмодовар или Костурица, а не от онези от Холивуд, дето все завършват с хепи енд.
Между другото в момента тук върви Виенале-то. Гледах реклама на THE WRESTLER с Мики Рурк – ей, милият, много е остарял. Но казват, че играе великолепно… В което не се съмнявам. Само дето… Мики Рурк за мен си е Мики Рурк от "9 седмици и половина". :)
В двореца Белведере има изложба на Густав Климт, ако ми остане време може да я видя някой почивен ден. Доста е изчанчен за мен, аз съм по традиционното изкуство… А още по-странният Ван Гог може да се види в Албертина-та. Информация за любителите на изобразителното изкуство, Виена не е толкова далече…
Ох, ще трябва да тръгвам – отивам на танци. Малко разнообразие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар