четвъртък, 9 октомври 2008 г.

Приказка за времето и часовника

Където и да сме, колкото и далече да бъдем едни от други, всички ние обитаваме голямото село, наречено планетата Земя. И каквото и да правим, нищо не остава незабелязано. Неразбрано – да, но никога нищо не се губи.

Все бързаме, да не пропуснем нещо, да видим и да узнаем всичко, да сме винаги в крак с актуалните тенденции. Бързаме, бързаме… за къде ли всъщност бързаме толкова?!

Гледах един филм за не помня коя точно арабска държава. Хората живееха бедно, но спокойно - в колиби, перяха на реката, превиваха гръб по цял ден на полето, предвижваха се с магарета. Дишаха чист въздух, ядяха колкото имаха екологично чиста според съвременните определения храна (те друга нямат), наслаждаваха се на девствената си природа - на небето, слънцето, вятъра и хората край себе си.

Да, и това го има все още. Дори в България има такива места.

Тези хора не мислят какви нови обувки, нова кола или нова къща да си купят.

Не плануват къде да празнуват Нова година или да почиват през лятната си отпуска.

За тях времето е спряло, то не съществува.

Те казват: ЕВРОПЕЙЦИТЕ ИМАТ ЧАСОВНИКА, НИЕ ИМАМЕ ВРЕМЕТО.

Да, те наистина имат цялото време на света. А какво имаме ние?...

2 коментара:

Camper Trip 2023 каза...

Хей, ела в Кошер!
http://writeorbit.blogspot.com/

нямам ти мейла, за да те поканя...

think каза...

Хей, благодаря за поканата! :)
А иначе адресът ми е: d_nedelcheva@hotmail.com