Вчера имах леко напрегнат ден и реших в обедната почивка да се поразходя за успокоение. Случайно погледът ми попадна върху витрината на един антикварен магазин, където се кипреше обложка на операта на Пучини „Madame Butterfly“.
Влезнах вътре и реших да разгледам. Оказа се, че съм попаднала на истинско съкровище – запис от 1988 година, в ролята на Чо Чо Сан - Мирела Френи, а на Пинкертон - Хосе Карерас. 3 компакт диска заедно с книжка с цялото либрето на 4 езика (немски, италиански, английски и френски) и кратка история на създаването на операта в картонена опаковка – и всичко това само за 15 евро (за сравнение един какъв да е диск с музика струва горе-долу толкова). Не можах да повярвам! Веднага го взех, разбира се. :-)))
Снощи надух уредбата и се заех да сготвя нещо, защото храната за душата е хубаво нещо, но трябва и да се яде. :-)
Манджата стана страхотна!
А аз за пореден път се скъсах да рева накрая на операта… Ми така де, горката жена… А музиката е такава красота…
Ако някой не е гледал още „Madame Butterfly“ – да навакса възможно най-бързо. Заедно с „Тураднот“ са сред от любимите ми опери. Аз от малка си падам по мелодраматизма… А някои произведения на изкуството успяват да ме разреват или разсмеят всеки път, независимо дали ги виждам (или чувам) за първи или за 21-ви път.
Това е то – истинското изкуство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар